Огледалце, огледалце...

Сергей Станишев пак се кара на Европа! Как се осмелявали те да не проумяват и да не оценават титаничните услилия, които правителството на Сергей полага в борбата с корупцията и престъпноста!

DJ Sergo, като перфектен манипулант, настоява "България да се мери с България!" Гениално! Само дето Станишев пропуска да уточни, че това негово искане се отнася конкретно и само за сектор престъпност. Ако ще мерим ВСИЧКО в България с България, то тогава Серго може ли да се качи на Лада да върши народните дела.

Явно DJ Серго, вместо да направи това, което един нормален държавник в страна като България би направил: да си постави за цел да се мери България именно с цивилизованите и правови страни, с цел постигането на резултати и излизането ни от тинята, СЕРГО ИЗЛИЗА С ГЕНИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Европа да се мери с балканските ни синдроми!

Въпроса тук е: България с КОЯ ТОЧНО България да се мери?

Декриминализиращата се България с бившата криминализирана такава ли?

Преодоляващата корупцията с бившата корумпирана такава ли?

Преуспяващата с безсрамно бедната таква от близкото минало ли?

Не знам за репортера от "Таймс" дали е ориентиран в ситуацаята, но ПОВЕЧЕТО ХОРА в България не виждат разлика между двете, господин Премиере! Може би трябва да си вземем назаем от вашия пропагаден отдел един чифт 3D очила, чрез чието ТРОЙНО ДЕМАГОГСКО изкривяване на реалността, да видим и ние като вас тези имагинерни две Българии ли?

Най-вероятно, като вещицата в приказката, Станишев, Гоце и компания, като погледнат в огледалцето на техните собствени пропагандни материали и го запитат: "Огледалце, огледалце, как се справяме с престъпноста?", огледалцето им дава именно тези готови отговори, които после се преразказват на репортерите от "Таймс" и останалия свят.

Още време искал премиера...може би за да може заедно с агент Гоце да завършат процеса по пълното залагане на България в зависимост от Русия - енергийна и геополитическа? За какво друго му трябва време на "нашият гражданин" (вж. постинг №1). То нещо трябва да е започнато, за да се завършва. С престъпноста Станишев не е започвал да се бори. По-скоро я е покровителствал. А Серго каквото е започнал, ако го завърши, ще можем да се поздравим след още един мандат с изхвърлянето ни от ЕС!

Предлагаме на DJ Sergo да започне нова кариера, например като собственик на дискотека за пионерчета и комсомолчета, внуци на старите кадри на БКП, те явно много си го харесват:

"Моите граждани..." - lapsus linguae, lapsus на мозъка или просто нормално поведение?

Не е ясно кой точно е имал предвид Сергей Станишев, когато е направил това свое изказване в предаването “Панорама” по държавната телевизия. Но то е факт. Коментара на Георги Даскалов и кратък и точен. За съжаление констатацията, че Сергей е закърмен с червено партийно мляко и подготвян в инкубатора на столетната блудница с роза зад ухото, не ни казва нищо ново. Но може и да помогне да се отворят очите на колкото са останали сериозно заблудени българи (и чужденци) относно истинската природа на DJ Серго.

Всеки грешал, казават хората с право. Публичните личности още повече. Но в случая при Станишев става все по-ясно, че червената партийна жилка е по-скоро причината за това арогантно поведение, което започна да прозира много ясно, като например в случката с посрещането на тримата “циркаджии” на Дондуков №2.

Така, че според мен тук става дума не за lapsus linguae, нито дори за някакъв друг лапсус, а по-скоро за нормалното поведение на един ненормален човек, който смята за ненормални всички българи, които може би проявяват интерес към това, кой е бил доносник на престъпните служби на болшевиките.

Дали има някой, който да брои лапсусите на нашият гражданин Станишев?

Случаят (bluh-GOY-uh-vich) - KГБ същото нещо като ФБР?

(bluh-GOY-uh-vich) - така Ню Йорк Таймс обяснява произношението на името Rod Blagojevich на своите читатели. Само любопитна бележка, нищо повече. За сетен път това илюстрира колко различни са нашите два свята - света на тези от нас, които с от “славянскията” цивилизация ползваща кирилица и тези, които са вкоренени в англо-саксонската такава. В този ред на мисли приляга да обясня и това, че Illinois би трябвало да се произнася Илинои, или най-малкото Илиной, а не Илиноис. Не знам защо трябва да робуваме на грешни транслитерации на чужди имена, правени сигурно преди сто или повече години. (Същото важи и за Washington, който спокойно можем да произнесем на български като Уошингтън, а не следвайки руската транслитерация Вашингтон.) Но това е друга тема :)

Това, което хвана моето внимание днес е отново коментара на Тед Търнър, че КГБ и ФБР били едно и също нещо. В светлината на току що разиграващия се скандал с Род Благоевич, губернатора на Илинои от сръбски произход, този коментар относно повдига темата за ролята и работата на ФБР.

Става ясно, че агенцията е водила своето разследване за цели 3 години. Подслушвани са били телефоните на губернатора. Благоевич и жена му са със съмнително минало и множество следващи ги сенки. Сенките на съмнителни сделки и преференциални правителствени контракти дадени на хора, които са дарявали пари за политическата кампания на bluh-GOY-uh-vich :)

А за да може ФБР да подслушва губернатора, те е трябвало да са получили за това разрешение от прокурора в съответния дистрикт, или район. А за да е дал той такова разрешение, трябва да е имало предварително разследване по подадени сигнали, както и събрани и представени достатъчно солидни доказателства. Това са цели 3 години от подслушване и това не включва период на предварителното следствие!

С други думи, това означава, че успеха на тази акция е толкова успех на ФБР, колкото и свидетелство за това, че районният прокурор, както и следствието, така и кой знае още колко хора по системата са знаели за всичко това, но информацията не е изтекла.

Крайният резултат е арест на Благоевич.

Какви заключения можем да си направим?

1) Човешката природа е същата навсякъде

Без значение дали в Америка или другаде, човешката природа е податлива на корупция. Това е факт, включително в Щатите. Именно затова всяко държащо на собственото си достойнство и бъдеще общество, трябва да установи върховенството на закона за висшата власт в страната. Всяко друго отклонение от този фундаментален принцип на свободното общество е завой към диктатура. Именно поради податливостта на човешката природа към корупция, демократичното устройство и принципа на мандатност имат за цел да ограничат срастването на хора с властта. Но дори и на власт, народните избраници не са и не трябва да бъдат оставяни да се вживяват в ролята на богове на планината Олимп, недостижими за закона.


2) Системата НЕ Е същата навсякъде

Законите на един народ могат и да са добри, но са само куп хартия докато не попаднат в чисти ръце, които поемат отговорността да управляват с цел благоденствието на народа. Като волана на автомобил, управлението може да попадне в ръцете на безотговорен човек или хора, които не зачитат законите. Важно е как ще откликнат самите хора, тогава, когато стане ясно, че има злоупотреба с властта.

В някои страни, като в Америка, системата може и да има гнили хора тук и там, както навсякъде. Но истината е, че в други страни НОРМАЛНИТЕ, ЧЕСТНИТЕ И НЕПОДКУПЕНИТЕ са неколцината, а корумпираните са тези, които доминират системата.

Явно е за всички нас, че България е една от тези страни.

Някои хора могат и да си направят повърхностното заключение: “Е, и в Америка политиците са същите!” Това обаче е вярно само до някъде. Факта е, че не всички губернатори са корумпирани. Факта е и, че тези които са, знаят, че за тях няма да има политически чадъри, ако бъдат хванати с ръка в кацата с мед.

И така, с цел илюстрация, време е за сравнение:

Колко от нас можем да имаме увереността, че следствието би провела подобно разследване на Бойко Борисов с разрешението на Главния Прокурор Велчев, би се запазила тайната за това разследване за три години и ДАНС би се обадила в 6 сутринта на Борисов по телефона, че пред къщата му го чакат агенти да го арестуват и да го отведат, поради обвинение в корупция?

Звучи абсурдно, нали?

Е, имате отговора - точно в такъв абсурд се е превърнала България в ръцете на съвременната безпринципна политическа класа и нейните олигархични креатури.

Друг въпрос: колко пъти КГБ е направило същото в Русия или друга сателитна съветска република?

Без коментар. Мисля, че имате отговора.

А сега един поглед към медийното отразяване на новината. То ще ни помогне да видим защо много хора са напълно в невежество като стане дума за дейността на ФБР. Истината е, че тези момчета, дори от време на време да вършат гигантски глупости, в голяма част от времето просто си вършат работата, а именно - залавят престъпници.

КГБ на свой ред не е запомнена с такава своя дейност, а по-скоро като инструмент на политическо гонение и терор.

За мен беше интересно да прегледам новините около Род Благоевич на български и на английски. След около само може би 5 минути разширено търсене с Гугъл, ето резултатите:

14 сайта на български, са които са публикували новината за Благоевич в последните 24 часа:

Резултати 1 - 14 от 14 български страници от последните 24 часа за "Род Благоевич". (0.23 секунди)

От тях, само в два се споменава, че това е акция и в резултат на тригодишно разследване на ФБР. (Дневник.bg и dariknews.bg)

Резултати 1 - 2 от 2 български страници от последните 24 часа за ФБР "Род Благоевич". (0.35 секунди)

От новините на английски резултатите са следните: 67,400 страници в последните 24 часа са писали за новината. От тях 21,600 споменават ФБР в статията.

Results 1 - 100 of about 67,400 English pages over the past 24 hours for Rod Blagojevich. (0.31 seconds)

Oт тях 63,700 са страници на издания локирани в САЩ.

Results 1 - 100 of about 63,700 English pages over the past 24 hours for "Rod Blagojevich ". (0.32 seconds)

Новините на английски, които споменават новината с Благоевич и са издания локирани в Америка, са 21,6000.

Results 1 - 100 of about 21,600 English pages over the past 24 hours for "Rod Blagojevich" FBI. (0.69 seconds)

Oт тях 20,500 са локирани в Щатите.

Results 1 - 100 of about 20,500 English pages over the past 24 hours for FBI "Rod Blagojevich". (0.40 seconds)

Заключението е просто: много повече новинарски агенции в Щатите свързват новината с ареста на Благоевич с работата на ФБР. Тези резултати са много пресни, едва около 12 часа след събитието.

Ще видим как се развива тази тенденция по-натам, но засега това са резултатите.

Ако българските медии спазваха съотношението на колегите си в Щатите, то препратките към ФБР в 14те страници би трябвало теоретично да са около 4 а не 2 на брой.

Разбира се, всички такива сравнителни прегледи са относителни, но все пак интересно.

Основателя на CNN Tед Търнър: “КГБ е било почтено място за работа...”

Основателят на почти банкрутиралата наскоро телевизионна мрежа CNN отново се изказва неподготвен. На 30 ноември в интервю пред Том Брокау в предаването “Среща с пресата” (Meet the Press), Търнър, който представя новата си книга и наскоро навърши 70 години, отново прави анти-американски изказвания и сравнява ФБР с КГБ.

В интервюто Том Брокау припомня на Търнър, че по времето, когато той все още бил женен за актрисата Джейн Фонда, те са гостували на Владимир Путин, който пък тогава бил кмет на Санкт Петербург.

“Като го наблюдаваш от тогава насам, повечето хора не виждат в него една душевна личност, но в очите му - три букви, както някой беше казал: К.Г.Б.”

На този коментар Търнър отговаря: “Е, да имал е такова минало. Но и ние си имаме ФБР и нямаме предаразсъдъци срещу някой, който е работил там. Това е едно почтено място за работа. И КГБ, мисля, е било почтено място за работа. И там се е давало възможност на хора в бившият Съветски Съюз, една комунистическа страна, да вършат нещо важно и смислено.”

По-натам в интервюто Тед Търнър, който не крие своите симпатии и близки отношения с комунстически лидери като Фидел Кастро, показва пълно невежество относно минали военни конфликти като този в Афганистан и се опитва да оправдае агресията на комунистическа Русия там.

Търнър също говори за това как в ранните си години е ходил в християнско училище и е бил “спасен”, включително по време на евангелизационно събрание на Били Греъм. Том Брокау притиска Търнър и цитира думите на бившата му жена, Джейн Фонда по повод неговата вяра: “Той вярва, че има Бог но не може да позволи сам на себе си това да е събитие за него или дори откровение в следствие на дадено преживяване, което би те отворорило за всичко. Той не може наистина да отвори душата си за Святия Дух.”

Търнър защитава себе си и споделя, че се надвява Бог да го допусне на небето поради това, че дава много пари за хуманитарни каузи и за бедните.

С последните си изказвания Тед Търнър доказа, че както Джордж Сорос и други известни и влиятелни личности, в САЩ продължава да има жизнено про-ляво лоби, което не свени средства в пропагандирането на своите идеи.

Всички статистики обаче сочат, че близо 70% от американският народ продължава да е консервативен и центристки по своите убеждения, а не ляв и неолиберален, както лобитата на персонажи като Сорос и Търнър биха искали.

Източник: www.politicalmavericks.com

Извинявайте, г-н Рот

© Милен Радев

От няколко дни Юрген Рот е отново у дома си, далеч от българската посткомунистическа действителност, но навярно с неизгладими спомени от срещата си с нея.

Сцени като тези, на които той бе свидетел през трите си дни в София, обикновено рядко стават достъпни на колеги, социализирани в приетата за нормална в Западна Европа медийна и обществена среда. Въпреки, че Юрген Рот не от вчера разплита възли, свързани с политико-криминални кланове, с дерибействата на червени олигарси и с мафиотизирането на обществата на Изток, това, което му предложи днешна България, засенчва всичко останало.

Вълната от ненавист, от дребнаво заяждане, изречените и медийно размножени хулигански ругатни на водещ политик на управляваща партия в страна, членка на ЕС, са преживявания, които могат да угнетят и най-солидната натура, а не само един чуждестранен гост не в първа младост, попаднал в съвършено чужда му среда, както Юрген Рот.

С толкова по-голяма радост установих от последните си контакти с него, че той се възстановява бързо след изнурителните дни в София, с присъщата си игрива ирония коментира посещението си и вече обмисля нови теми и проекти.

Това е добре и радва. Но все пак нещо липсва.

Като човек свързан и ангажиран със случващото се в страната, където съм роден, като следящ хем отблизо случките в татковината, хем намиращ се на известна дистанция от нея, като пишещ и участващ по силите си в някаква форма на публичен дебат, чувствам, че трябва да се обърна към Юрген Рот с едно извинение.

Извинете, г-н Рот, за това, че страната, с чиято днешна съдба се ангажирахте съвършено безкористно, и на която посветихте многомесечен труд, Ви посрещна в лицето на по-голямата част от своя политически и културен елит намръщено, враждебно и предвзето.

Извинете, че когато отидохте на крак в София, за да предложите на скованата от пълно униние, джапаща в безнадеждна обществена свинщина и в престъпен политически зетьо-шуро-баджанакизъм страна резултата на своите разследвания, бяхте обявен за невеж и неориентиран чужденец, който няма какво ново да каже на българската публика.

Извинете, че една пресслужба реши да Ви превърне пряко волята Ви и в противоречие със здравия разум в политически агитатор за една партия, като Ви приписа нагло изречения, които Вие няма как да изречете.

Извинете за онова, което, както знам, Ви е подтиснало най-много – хоровата озлобена реакция на голяма част от журналистическата колегия. Злорадството, дребнавостта, нежеланието у много от журналистите да вникнат в голямата картина, която описвате в книгата си и ровенето вместо това в дребни, съвършено незначителни за общото послание детайли. Извинете за страха, който сте забелязал в очите на репортерките в залата за пресконференции. Извинете за усърдието, с което изтъкнати имена на колегията се стараеха да изчистят петната от образа на един корабокруширал политик, за да си спечелят след това неговата благодарност, че били «защитили честта на държавата».

Извинете за това, че в България Ви натикаха в ролята на специалиста, поставил без разкрасяване и успокоително усукване тежка диагноза, когото болният подгонва с ругатни и дюдюкане по коридорите...

Никой професионално ангажиран или граждански заинтересуван от публицистичното отразяване на българската действителност не би могъл сериозно да очаква, че един чуждестранен гост ще ни отвори очите със съвършено непознати и сензационни разкрития. Би било фикция да се мисли, че някой отвън ще извади на бял свят нечувани и невиждани факти. Вашият принос, г-н Рот, е в това, че дадохте писмена форма на част от онова, което българинът говори под сурдинка, което се разказва полугласно, което избягват да произнасят по телефона. Осъзнаваната от всеки в тази страна истина за посткомунистическата ни действителност от днес е вплетена между корици, намира се по рафтовете на книжарниците и трудно може да бъде заличена.

И още нещо изключително ценно, което книгата Ви ни дава: чрез съвестното и буквално отразяване на разговорите с Вашите герои Вие ги оставяте сами да изградят своя образ пред читателя. Той е често пъти по-красноречив, отколкото и най-надарената фантазия би могла да създаде.

От свое име Ви благодаря за времето, което сте отделил за моята страна. Благодаря Ви и за «вътрешния гняв» пред безобразията, който, както знам, Ви движи при разследванията на всеки нов комплекс – от каналите на полската организирана престъпност до мафиотските обвързаности на германския политически и бизнес елит.

От името на форумното общество «Де зората», което отблизо следеше Вашето гостуване в България и ангажирано коментираше Вашите изяви, Ви казвам – Вие сте винаги добре дошъл в нашата Родина.

Как чернокожите в Америка започнаха да гласуват за партията на демократите Урок по история: защо Мартин Лутър Кинг-младши е бил републиканец

От Франсез Райс




Не би трябвало да ни изненадва фактът, че доктор Мартин Лутър Кинг-млаши е бил републиканец. През онази епоха почти всички чернокожи американци били републиканци. Защо? От своето основаване през 1854 г. като партия против робството – днешната Републиканска партия е била в челните редици на битката за свобода и граждански права за чернокожите. Според кратката дефиниция на един експерт, Демократическата партия е и винаги е била партията на четирите “С”-та (на английски всяка от следващите думи започва със “С” – бел. прев.): Робство, Разделение, Сегрегация и днес Социализъм (Slavery, Secession, Segregation, Socialism).


Именно демократите са се борили за това чернокожите да бъдат държани в робство и за прокарването на дискриминационните Black Codes и законите на Джим Кроу. Демократите основават Ку Клукс Клан, за да линчуват и тероризират чернокожите. Демократите са се борили срещу прокарването на всеки закон за граждански права, като се започне от законите за граждански права през 80-те години на XIX век и се продължи със законите за граждански права през 50-те и 60-те години на XX век. 

През епохата на гражданските права през 60-те години на XX век доктор Кинг се бори срещу демократите, които заставали пред вратите на училищата, насочвали срещу чернокожите маркучи с гореща вода и насъсквали срещу тях бесни кучета. Президентът на републиканците Дуайт Айзенхауер е този, който настоява за прокарването на Акта за граждански права през 1957 г. и изпраща войски в Арканзас, за да премахне сегрегацията в училищата. Президентът Айзенхауер също назначава Ърл Уорън за председател на Върховния съд на САЩ, в резултат на което през 1954 г. идва решението по делото Браун срещу Образователния борд, което слага край на сегрегацията в училищата. Много е направено и от президента на демократите Хари Труман, който през 1848 г. издава декрет за премахване на сегрегацията при военните. Не се споменава за факта обаче, че президентът Айзенхауер всъщност е този, които ефективно слага край на сегрегацията при военните.

Президентът на демократите Джон Кенеди е възхваляван като защитник на гражданските права, обаче той гласува срещу Акта за граждански права през 1957 г., когато е сенатор, както и сенаторът на демократите Ал Гор-старши. След като става президент Джон Ф. Кенеди се противопоставя на похода на доктор Кинг до Вашингтон през 1963 г., организиран от А. Филип Рандолф, който е чернокож републиканец. За да подрони авторитета на доктор Кинг с помощта на своя брат Главен прокурор Робърт Кенеди, президентът Кенеди подслушва доктор Кинг и кара ФБР да го разследва по подозрение, че е комунист. 


През март 1968 г., споменавайки за това, че доктор Кинг е напуснал Мемфис, щата Тенеси след избухването на размирици, по време на които бива убит тийнейджър, сенаторът-демократ Робърт Бърд, бивш член на Ку Клукс Клан, нарича доктор Кинг “размирник”, който подклажда размирици, но бяга като страхливец, когато дойдат проблемите. Няколко седмици по-късно доктор Кинг се връща в Мемфис и бива убит на 4 април 1968 г.

Вземайки предвид обстоятелствата в онази епоха, разбираемо е защо доктор Кинг е бил републиканец. Републиканците са тези, които се борят за освобождението на чернокожите от робството и нанасят поправки в Конституцията, за да им дадат свободи (13-тата поправка), гражданство (14-тата поправка) и правото да гласуват (15-тата поправка). Републиканците прокарват законите за граждански права през 60-те години на XIX век, включително Акта за граждански права през 1866 г. и Акта за преустройството през 1867 г. (Reconstruction 
Act of 1867), създаден, за да установи нова и справедлива към чернокожите система на управление в контролирания от демократите Юг.

Републиканците основават също NAACP (НАНЦХ –Национална асоциация за напредък на цветнокожи хора) и предприемат действия за елиминиране на дискриминацията (affirmative action) посредством Филаделфийския план (разработен от чернокожия републиканец Арт Флетчър) на президента на републиканците Никсън през 1969 г., който формулира първите цели и срокове пред нацията. Макар демократите да превръщат affirmative action в нечестна система за квоти, той е започнат от Никсън с цел да компенсира щетите, причинени на чернокожите, когато през 1912 г. президентът на демократите Уудроу Уилсън уволнява всички чернокожи, работещи за федералното правителство.

Много малко чернокожи американци знаят, че републиканците основават историческите колежи и университети за чернокожи. Неизвестен също е фактът, че сенаторът на републиканците Еверет Дирксен от Илиноис изиграва ключова роля за прокарване на законодателството за гражданските права през 1957, 1960, 1964 и 1965 г. Напоследък, когато се говори за продължаване на Акта за избирателното право от 1965 г., в медиите не се споменава факта, че Дирксен написва текста на проектозакона. Дирксен също така усъвършенства текста на Акта за гражданските права от 1968 г., който забранява дискриминацията при получаването на жилища. Президентът Линдън Джонсън не би успял да проправи законодателството за гражданските права без подкрепата на републиканците. 

Критиците на сенатора на републиканците Бари Голдуотър, който през 1964 г. се бори за президентското място срещу президента на демократите Линдън Джонсън, пренебрегват факта, че Голдуотър е искал да принуди демократите на юг да спрат да прокарват дискриминационни закони и по този начин да сложи край на необходимостта постоянно да се прилага федералното законодателство за граждански права.

Онези, които неоснователно критикуват Голдуотър, пренебрегват също факта, че в своето годишно обръщение към Конгреса, произнесено пред 4 500 души на 4 януари 1965 г., президентът Джонсън споменава резултати от федерални действия, но само трийсет и пет думи са посветени на темата за гражданските права. Той изобщо не споменава правото за гласуване. По-късно през 1967 г., изразявайки гнева си срещу протеста на доктор Кинг срещу войната във Виетнам президентът Джонсън нарича доктор Кинг “негърски проповедник”*.

Противно на лъжливите твърдения на демократите, не всички расистки “Диксикрати”(игра на думи. Dixie е нарицателно за юга, демократи от южните щати, подкрепящи расовата дискриминация – бел.прев.) преминават към Републиканската партия. “Диксикратите” заявяват, че по-скоро биха гласували за “жълто куче”, отколкото за републиканец, защото Републиканската партия била известна като партия на чернокожите. Днес някои от тези “Диксикрати” продължават кариерата си като демократи, включително демократът сенатор Робърт Бърд, за когото е добре известно, че е бил лидер в Ку Клукс Клан.

Друг бивш “Диксикрат” е сенаторът-демократ Ърнест Холингс, който като губернатор на Южна Каролина издига флага на Конфедерацията (южните щати по време на Гражданската война – бел.прев.) над капитолията. Не е имало публични възражения, когато сенаторът-демократ Кристофър Дод хвали сенатор Бърд като някой, който би бил “велик сенатор във всяко време”, включително Гражданската война. Демократите осъждат сенатор Трент Лот заради забележките му по адрес на сенатор Стром Търмънд. Сенатор Търмънд никога не е бил член на Ку Клукс Клан и е защитавал чернокожите срещу линчуването и дискриминационните данъци, наложени им от демократите. Ако сенатор Бирд и сенатор Търмънд бяха живели по време на Гражданската война и Бирд беше постигнал своето, Търмънд щеше да бъде линчуван. 


Тридесетгодишната одисея на преминаването на Юга към Републиканската партия започва през 70-те години на XX век с “Южната стратегия” на президента Ричард Никсън, която е израз на неговия стремеж да накара християните на юг да спрат да гласуват за демократи, които не споделят ценностите им и продължават да гласуват срещу братята им християни, които са с черен цвят на кожата. Джорджия прави този преход едва през 2002 г., а някои южни щати като Луизиана, все още са под контрола на демократите. 

В преследване на целите си, днешните демократи се борят да задържат чернокожите бедни, гневни и гласуващи за демократите. Многобройни са очевидните примери за действията на демократите да държат чернокожите в бедност. 


След като неоснователно убедиха чернокожите американци, че повишаването на минималната работна заплата е добро нещо, на 3 август демократите удържаха на обещанието си и отмениха проектозакона за минималната работна заплата, одобрен от републиканците на 29 юли. Посредством блокирането на проектозакона за минималната работна заплата за втори път демократите се изгавриха с чернокожите американци. На 1 април 2004 г. демократите в Сената спряха прокарването на проектозакон за подновяване на закона на социалната реформа от 1996 г., лансиран от републиканците и отхвърлян на два пъти от президента Бил Клинтън, преди накрая да го подпише. След изтичането на закона за социалната реформа през септември 2002 г., Конгресът е приемал шест удължавания, като срокът на последното изтича на 30 юни 2004. Демократите се обявяват против възможността училищата избирателно да дават стипендии, които биха помогнали на чернокожи деца да излязат от училища с лоша слава, както и против реформата за социалните осигуровки, макар че при настоящата система чернокожите губят средно около 10 000 долара поради по-малката си средна продължителност на живота в сравнение с белите (72,2 години за чернокожите срещу 77,5 години за белите).

През последните 30-40 години кварталите във вътрешността на градовете са били управлявани от демократите и чернокожите продължават да се оплакват от едни и същи проблеми. Повече от 7 трилиона долара са били похарчени по програми за преодоляване на бедността от времето на Войната срещу бедността, подета от президента Линдън Джонсън, насам с почти никакъв ефект. По най-коварен начин при всяка предизборна кампания демократите обвиняват републиканците за плачевното състояние на нещата и след това подстрекават чернокожите към протестен вот срещу републиканците.

За да се разчупи хватката на демократите около вота на чернокожите и чернокожите американци да бъдат освободени от икономическата плантация на демократическата партия, трябва да се хвърли светлина върху истината за демократите. Трябва да демонстрираме, че политиката на социализъм и зависимост от подаянията на правителството, упражнявана от демократическата партия, води по пътя към бедността, докато принципите на Републиканската партия за усърден труд, лична отговорност, получаване на добро образование и притежание на жилища и малки бизнеси води по пътя към просперитета.


Малкия бизнес не е защитен от данъка на Обама

Oт Ралф Рейланд,
www.ibdeditorials.com

Малките бизнеси* създават близо 80 процента от новите работни места в американската икономика, и Барак Обама предлага по-голямата част от тяхната печалба, създаваща нови работни места, да трябва да бъде изпращана към Вашингтон.
От средата на деветдесетте, секторът на малкият бизнес е създал 78. 9 процента от новите работни места в Съединените Щати. Сенаторът Обама твърди, че неговият предложен данък на приходите над $250,000 едва ли ще подтисне създаването на нови работни места в този ключов сектор (малкият бизнес), защото "98 процента от малките бизнеси печелят по-малко от $250,000."

98 процентовата цифра може и да е вярна, но тя прикрива повече, отколкото разкрива. Обама стига до неговите успокоителни 98 процента като смесва фирмите без служители - тоест, по-голямата част от малките бизнеси, с малките бизнеси, които имат от 50 до 100 служители. Данните за преброяване сочат, че 79 процента от всички американски компании, включително големи и малки фирми, нямат никакви служители. Също така, доклада на SBA (Small Business Administration) показва, че 52 процента от малките бизнеси в икономиката на СAЩ са домашни бизнеси - тоест, не такива, които биха създали нови работни места.

Както се казва в Ню Йорк Таймс относно 27-те милиона малки бизнеса в страната: "според цифрите събрани от Администрацията на малкия бизнес (SBA), има по-малко от шест милиона малки бизнеса, които всъщност имат някакви служители. Остатъкът е всъщност фирми наречени не-работодатели, които обявяват приход, от хобитата или работата на свободна практика на регистрирани собственици, печелейки около $1,000 годишно."

И така, третирайки продавачите на лимонада по улиците по същят начин както например един строител с 100 служителя, Обама може да ни измами с изказването, че 98 процента от малките бизнеси в Америка не ще бъдат ударени от неговите предложени увеличения на данъците върху дохода.
Той всъщност казва на 59-те милиона служители в сектора на малкия бизнес, че няма почти никакъв шанс (най-точно, че шансът е 2%), тяхната работа или приходите им да бъдат негативно засегнати от предложените от него данъци, но истината е, че те са фактически насочени точно към малките бизнеси, които имат най-високите приходи, и наемат най-много работници.

"Две - трети от печалбите на малките бизнеси са фактически спечелени от домакинства, които печелят повече от $250,000 годишно. През 2006 г., $473 милиарда от $706-те милиарда от печалбите на малките бизнеси са придобити в домакинства, за които Обама казва, че ще подлежат на данъци." Това ще прехвърли по-голямата част от печалбите на сектора на малкият бизнес във федералната съкровищница.

"Данъчната ставка на по-голямата част от прихода на малкия бизнес може да достигне 54.9 процента под президентството на Обама. Индивидуалната върхова ставка ще се увеличи от 35 процента до 39. 6 процента и общественото осигуряване / здравното осигуряване може да се увеличат от 2. 9 процента до 15. 3 процента. Като съберете двете неща заедно и получавате 54. 9 процента."

Чрез увеличаване на разходите, по-високия бизнес данък на Обама ще има директен ефект и върху цените на стоките и услугите. Предложената от него 54.9 процентова данъчна ставка ще да бъде най-висока от времето на администрацията на Картър, когато ръста на безработицата и инфлацията в страната достигнаха, съответно максимум при 7.6 процента и 13.5 процента.

"Увеличенията на данъка на Obama ще ви засегнат само ако имате регистрирана пенсионна спестовна сметака и ако: 1). имате някакви спестявания, 2) купувате неща от малките бизнеси или 3) търсите работа," обяснява саркастично Гроувър Норкуист, президент на организацията “Американци за данъчна реформа”. "Ако попадате в една от тези категории, неговите политики ще извадят пари от джобовете ви. В противен случай, нямате проблеми."

С федерални данъци върху доход, Обама казва допълнително, че "95 процента от работещите семейства ще получат дял." Това, всъщност, е невъзможно, защото над една-трета от тези домакинства не плащат федерални данъци върху дохода си.
Вместо да им бъде позволено да задържат по-голямата част от приходите си, чрез данъчни облекчения, Обама всъщност предлага парите да оидат в джобовете на други хора, като част от неговата стратегия за „разпределяне на богатството".

Подобно, Обама казва, че онези, които печелят по-малко от $250,000 на година,"няма да видят дори и едно пени увеличение в данъка". Още веднъж, това, което той не казва, e, че неговите данъци ще връхлетят всички потребители чрез по-високите цени на стоките и услугите, в следствие на увеличените данъци.

---
*В САЩ за “малък бизнес” се считат компании, които имат от 1-250 работника

Истинското лице на Станишев!

Ако досега някой се е съмнявал относно истинската природа на Сергей Станишев, то нека всички съмнения отпаднат след гледането на горният клип. Премиерът на едно от най-позорните правителства в новата история на България си показа истинската арогнатна натура в цялата му нагла прямост.

Без значение какво някой от нас мисли за тези, които предадоха подписката на Станишев (или техните партии), в случая е важно да се види не това, а буквално махленското поведение на Станишев.

Зловонното и инфантилно отношение на Станишев е скандално, откровенно глупашко и обидно за цялото общество. Ако в тези хора имаше дори КАПКА достойнство, те трябва да настояват за неговото публично извинение!

Може да се каже, че "циркаджийското" изказване на Станишев и то пред камерите е поредното поругаване с българската държава и нейните институции, в случая изпълнителната власт. Още един тъжен и срамен ден за България!

Тъкмо когато си помисли човек, че Станишев не може да слезе по-надолу, той вземе, че изненада и най-дръзките ни представи за потенциалните низини в душата и поведението премиерски.

Анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент

Конституцията на България е върховният закон на страната ни. За жалост малко са редовите членове на нашето общество, които при нарушение на правата им интуитивно се обръщат към закрилата на върховният закон. В пост-комунистическият манталитет на обществото ни е по-важно какво казват треторазредни наредби и недоносените законодателни инициативи на някои парламентаристи, отколкото Конституцията.

Такъв е и казуса с измененията на семейният кодекс. И тъй като е възможно темата да заварва много от читателите на този материал неподготвени, можете да се запознаете с проблемите свързани с нея на този адрес.

Слонът в стъкларският магазин, който обаче никой май не забелязва е това, че предложението за узаконяване на т. нар. "фактически съжителства", буквално и директно подменя основен конституционен постулат, гарантиращ статута на брачната институция.

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

В предложените от правителството на Станишев изменения на семейният кодекс има много проблематични положения, които трябва да бъдат обсъдени не само от прависти, но да се чуе и гласът на обществото. За момента вносителите са избрали тактиката на игнорирането, дори тогава когато над 20 граждански организации и над 2,000 подписа са внесени в Народното събрание по този повод. Те се надяват тези хора просто ей така да изчезнат един ден като лош сън, който ги е споходил в неподходящ час и ден.

Мартин Димитров нарече законопроекта "опасен". И наистина той (законопроекта) е опасен за цялостта на брачната институция, но е опасен и по друга причина, а тя е именно следната: идеята за узаконяването на т. нар. "фактическо съжителство" е на практика модифициране на ясно артикулиран от Конституцията постулат засягащ брачната институция!
Ако Конституцията постановява недвусмислено, че "бракът е доброволен съюз между мъж и жена", то какво правят вносителите на този законопроект? Те изменят установен от Конституцията ред и закон.

Проектозакона за изменение на семейният кодекс е арогантен шамар в лицето на българското национално достойнство. Той е анти-национален, понеже заменя традиционната визия на българското общество относно семейството и брака с някаква нова, уж модернистична видите ли визия за "фактическо съжителство".

Какво ли би казал Ботев за това?

А Левски?

Кой от иконите на националното ни достойнство би одобрил това хладнокръвно покушение срещу българското семейство?

Ще се нареди ли до тях с чиста съвест някой от вносителите на този позорен проекто-закон?

Но нека оставим настрана моралното и анти-националното измерение на предателството, което беше прието на първо гласуване в Народното събрание на 2ри октомври. Ясно е, че гласуването на този позорен закон е политическа поръчка, която мирише на лобистки пари. Вече и за малките деца е ясно, че това е хомосексуалното лоби и то действащо с подкрепата на своите активни евро патрони. Да оставим и това колко неестествено, обидно и преверзно е българският парламент да заляга над изкуствени и никому ненужни промени в семейният кодекс, тогава, когато България се тресе от корупция и насилие.

Но дори да пренебрегнем горните, не можем да пренебрегнем явната и безочлива подмяна на установеният в чл. 46 конституционен статут на брака.

"Бракът е доброволен съюз между мъж и жена" Чл. 46 (Конституция на РБългария)
Там не пише "фактическото съжителство"! Защо някои се опитват да пуснат информационна завеса и реално да модифицират конституцията чрез своите манипулативни ходове?
Ако те са толкова убедени, че традиционното и същевременно конституционното разбиране за бракът като съюз между мъж и жена трябва да бъде анулирано или модифицирано, готови ли са това да се реши на един национален референдум?

Според някои не било важно какъв щял да бъде статута на брачната институция? Всеки видите ли, си имал проблеми и брачни несполуки?

Но това не е така с ред други закони, защо изведнъж да е нормата при този? В обществото ни има хронични лъжци, това значи ли, че трябва да направим компромис с истината и да узаконим съжесвидетелството, на базата на това, че и като хора и като общество сме се провалили отново и отново на този морален тест?

А какво да кажем да хроничните крадци и насилници?

Откога Народното събрание гласува закони съобразяващи се със и дори узаконяващи несполуките, аномалиите и дисфункциите на лично, корпоративно и държавно ниво?

Освен, че е основният закон, не описва ли Конституцията един вид идеалът на един народ за вида общество, към което то се стреми? Този идеал задължава и дава насока както на отделните личности, така и на цялото общество и неговите институции в стремежа им към изграждането на свободно и справедливо общество.

И хора и политици могат да имат своите лични идеи за брак и съжителство, както и да вземат своите решения в личният си живот. Но що се отнася до конституционно установени положения, и законодателя, и обществото трябва да се съобразят с постановеният и приет от всички идеал и закон.

Идеалът, а оттам и законният статут на брачната институция е всъщност един от националните идеали, които придават достойнство както на отделните личности, така и на цялата нация. Вместо обществото и държавата да се стремят да подпомогнат по всеки възможен начин постигането на този личен и национален идеал, ние ставаме свидетели на приемането на един срамен проектозакон целящ именно неговото унищожаване чрез приемането на някакви си квази-бракове, наречени с лабораторното название "фактически съжителства"?

(Бели сватбени рокли? Шафери и шаферки? Хора и ръченици? Пожелания за щастлив брак? О, не! Добре дошли в бъдещето според както си го представя Огнян Герджиков. Според умниците-вносители, това всичко това било видите ли отживелица. Отсега натам всичко ще се свежда до бюрократ, който обявява двама души дошли в неговата канцелария за "фактически съжителстващи". Звучи атрактивно, нали?)

Но да оставим мелодрамата и "глупавите" ни емоционални и човешки асоциации на идеята за брака с такива вълнуващи идеи като сватба и семейство!

Нека поговорим сериозно: Как е възможно въобще държавата, в лицето на правителството, президента и парламента, явно и безочливо да посяга на конституцията и да изменя установен от нея постулат без съгласието на народа?

Ако днес позволим това да стане с чл. 46, кой ще е следващият?

До кога обществото ни ще търпи това своеволие?

Апелирам към всички мислещи българи - нека заедно изобличим този удар по Конституцията, който представлява приемането на предложението за узаконяването на "фактическото съжителство"!

Тук въпроса не е дори дали някой от нас са за или против по-либерални форми на брак и съжителство! Може да ви звучи шокиращо, но въпроса е принципен - ако на тях им бъде позволено днес да "отвлекат" чл. 46 на българската Конституция, какво следва после?

До кога ще сме безмълвни?

Трябва ли българите да излизат на улицата само когато някой им отнеме комата хляб от масата?

Не е ли време да покажем на самозабравилите се в парламента, че има и мислещи българи, които не смятат да толерират позорните и арогантни действия на търговците в храма на българското законодателство?

Нека се присъединим към действията на организации като Асоциация Общество и Ценности, както и други такива и нека дадем ясен и силен сигнал на анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент!

Георги Бакалов

В медиите:

Дарик, Mediapool, bTV

Новите болшевики

“До края на мандата независимо от трудностите и натиска, на който ще бъдем подложени, левицата в диалог с пaртиите от управляващата коалиция ще работи по трите си основни приоритета. Това са грижата за възрастните хора, за младежите и децата и битка със сивата икономика"... "Аз виждам в съзнанието ми, в сърцето ми как може да изглежда България след пет години. Още по модерна, със завършени магистрали, с много по-достоен живот и високи доходи. Държава, която е много по-прозрачна и ефективна, която харчи парите на данъкоплатците по-ясен и отчетлив начин..."

Това са думи на изречени от премиера на България на 2 август на връх Бузлуджа.

Нека анализираме набързо:

1) Този човек вероятно мисли за пълни тъпанари не само старите и новите болшевици, събрали се на Бузлуджа, а и всички останали, до които явно той знае, че ще стигнат словата му, предадени от медиите.

За какви приоритети говори Станишев? Това не е популизъм, то си е направо комунизъм! Младежите били приоритет на болшевиките? Какво точно означава това? Какво точно направиха болшевиките на Станишев за младежите и какво смятат да направят? Станишев сигурно мисли, че ако повтори тази мантра още петдесет пъти през бленуваният от него нов мандат, това някак си магически ще оправи ситуацията в българските училища. Като например тази засента от камерата на ученик в час по английски и показваща хулигани в час и учителка, която е напълно извън контрол на ситуацията. Или тази, показваща пълна със злоба учителка цапардосваща деца в час.

Ало, товарищ Сергей, въй увидели етот клип?

2) Грижата за възрастните хора

Какво точно направиха за възрастните на България "социалният" президент и неговите кохорти? Може би ще трябва да обяснят това на пенсионерите, чиито билетчета за транспорт се повишават отново.

3) Битка със сивата икономика?

Моля? Вече от две седмици ние и цял свят слуша за това, че правителството се е провалило в борбата с корупцията (понеже и то е част от нея), а сега изведнъж Станишев иска още един мандат, за да се "справи" ужким с проблема.

А сега нека ви помогна да разкодирате посланията: пропагандата на Гоце и компания идва директно от наръчниците по пропаганда на старата школа. Само дето сега младоликото лице не премиерчето влива нов живот и надежда в сърцата на старите кадри. Тезата е следната: "Всички са маскари. Те нашите лидери са свестни, виж какво усмихнато младо момче е примиер. Не може той да ни лъже в лицето така, както вие ни убеждавате! А системата просто трябва да се усъвършенства. Дайте ни още малко време и ще видите какви чудеса ще сътворим за народа..." Или нещо подобно.

Това е моркова, който наглите комунисти развяваха пред наивниците за години наред. Моркова на високите пенсии, почивните домове и държавните осигуровки. Това е раят, за който бленува всеки червен избирател. Дали живота си за системата, те отчайващо очакват сега системата да се погрижи за тях. Дядо Станишев не можа да им осигури този рай, но видите ли сега внука ще се погрижи. Заедно с помоща на Р. Овч, Гоце и всички останали персонажи на червената върхушка.

Те най-вероятно разчитат на овчедушието на народа, на заетоста на хората. Те разчитат на това, че никой не го е грижа за досиета, далавери и доклади на еврокомисии. Кой нормален човек го интересуват тези неща, в края на краищата?

Явно "нормалните", според тях, е трябвало да сме на Бузлуджа онзи ден развяващи плакати с надписа: "Сталин е наш рулевой", заедно с другите болшевики.

Защо са ухилени тези хора?

Р. Овч, Р. Петков и С. Станишев са ухилени до уши. Защо ли? Защото знаят, че основаната от болшевика Димитър Благоев партия има бъдеще. И ще има бъдеще, докато някой някога в България не вземе насериозно тази хайка и не има потърси отговорност. А такива засега няма. Прокуратурата се е впуснала да лови секти. Това, видите ли, е корена на всяко зло в родината! А междувременно, именно от там, от Бузлуджа, никога не покаяли се за чудовищните престъпления на комунизма, не познаващи усещането за срам и съвест, двамата Руменовци и комсомолският секретар дадоха смело своята заявка за нов мандат. Настроението е приповдигнато. Електората както винаги - твърд.  

Звезда, специална при това, била връчена на Станишев. Тази звезда-пътеводител била партията на болшевиките. Партията на родните болшевики, които продадоха държавният ни златен резерв на своите господари от Москва.  Партията на Р. Овч. и на Р. Петков. Партията на зърненият Виденов и агент Гоце. 

Какво не е наред с този народ? Докога ще търпи тези ехидно ухилени нагли престъпници? Къде са достойните мъже и жени на този народ, които ще дадат червен картон на червените? Ако очаквате това да направят хората от снимката в дясно, то никога няма да стане. 

Пражка декларация за европейската съвест и комунизма*

Приятели и съмишленици:

произхождам от презумцията, че повечето от вас, които ще прочетете това, сте хора, които ненавиждат тиранията, комунизма, фашизма и всички техни родни съвременни производни. Не са ли именно те, които осуетяват прогреса на българския народ, намерили като свой естествен съюзник невежеството и незаинтересованоста на голяма част от българския народ?

Миналата година имах привилегията да се присъединя към протестиращите срещу агента Гоце Първанов само за една вечер на Дондуков №2. Не можех да повярвам обаче на очите си като гледах минаващите покрай нас коли и гледащите ни с недоумение или открит неприязън хора. Какво, нямат ли си по-добра работа тези хора, като че ли можеше да се прочете в очите им.

Близо година след публично избилия скандал Гоце, колите покрай Дондуков №2 продължават да се редят всеки ден. Живота тече, с него текат и процесите на разложение в т. нар. политическа "класа" в България. Българското общество все още не може да бъде определено като свободно и справедливо в смисъл на това понятие, според както ни го представя класическата идея за либерална демокрация.

Опитаха се да ни убедят, че едва ли не никой не го интересувало досието на Гоце (от което, както стана ясно, липсвали брой страници), или всички други досиета включая (от които също липсвали много страници).

Други пък се опитват да ни убедят, че всичко било икономика, че видите ли онази работа с комунизма била минало и нямало смисъл да се ровим в миналото. Днес видите ли, всичко било бизнес и кому са нужни някакви си там философски и идеологически препирания и "словоблудства".

Вярно, всяка идеология залага на някаква икономическа формула. Комунизмът доказа, че неговата такава беше дефектна и несъстоятелна. Фашизмът, който по икономическите си клаузи основаващи се на национализация, преследване на богатите и подтискане на частната собственост и свобода, по нищо не се различава от комунизма.

Но какво, приятели? Идеите нямат вече значение? Философиите, мирогледа и идеологиите, които са послужили като основа на репресивите системи на комунизма и фашизма са вече безинтересни? За някои може би да. Но ако истината за идеите, принципите и моралните последствия от тоталитарните режими станат безинтересни, а интереса към последствията от тях бъде осъден като архаичен и нездрав, тогава горко на такъв народ!

Мисля си за онези щастливи (или нещастни) млади хора, които са се раждали в години като например 1989. Те олицетворяват ли новото историческо начало, което би трябвало уж да получихме на 10 ноември 1989? Мисля, че всички знаем отговора. Много от тези млади хора днес страдат от дълбока криза в своята идентичност. Те нямат самочувствието, че са се родили и живеят в едно свободно и справедливо общество и народ, който има достойнство основано на нещо повече от героично минало. Те търсят да намерят опората на някакъв морален фундамент в едно общество, което все още не е убедено, че пътя към личният успех е честност и трудолюбие в условията на гарантирани права и свободи, както на вярата, така и на частната собственост и инициатива. Общество, в което се купуват гласове, места в парламента и шофьорски книжки. Общество, в което на семейството, което е в криза, вместо да му се окаже помощ, му се натрапват идеите на европейският морален либерализъм за "фактически брак" и за това, че хомосексуалноста е едва ли не новата формула за "семейно щастие".

И точно когато бях започнал да се съмнявам дали не сме останали твърде малко, ама наистина много малко свободомислещите хора, които са запазили своята осезателност към моралният поляритет на нашата история, дойде призивът от Прага. Апел за това да не забравяме фактите на историята. Да не забравяме колко реални са морални категории като съвест, достойнство и справедливост. Да помислим за това какво научават младите хора от учебниците по история в една образователна система доминирана от кадри, които самата тя е произвела.

Ще се намери ли някой в България да чуе призива от Прага? Или ще насилим индивидуалната си и колективната си съвест да забрави миналото, с което ще се произнесем присъдата на нашето падение точно както казва този исторически документ.

Георги П. Бакалов
www.politicalmavericks.com


Пражка декларация за европейската съвест и комунизма*
публикувана първоначално в Дневник на 2 юли, 2008 г.


Загрижени за достойното и демократичното бъдеще на нашия европейски дом, като имаме предвид

- че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще

- че Европа ще се обедини едва когато обедини отново своята история, когато признае като общи последствията от комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век

- че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца

- че осмислянето на престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическите режими на континента, трябва да породи същите чувства у всички европейци, каквито пораждат престъпленията на нацистките режими

- че престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална, политическа, а и историческа гледна точка

- че все още много от извършителите на престъпления в името на комунизма не са изправени пред съд и техните жертви не са обезщетени

- че окончателното помиряване на всички европейци не е възможно без концентриран и задълбочен опит да се установи истината и да се възвърне паметта

- че комунистическото минало на Европа трябва да бъде тема, старателно дискутирана както от академичната общност, така и от широката общественост, а бъдещите поколения трябва да разполагат с лесен достъп до информация за комунизма

- и че милионите жертви на комунизма и техните семейства - убедени сме - имат правото да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати

Ние, участниците в Пражката конференция "Европейската съвест и комунизмът", призоваваме към:

- постигане на общоевропейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими - всеки от тях оценяван и съден по собствените му ужасни "заслуги", са разрушителни в своята политика на системно прилагане на терор, потъпкване на всички граждански и човешки свободи и като неразделна част от идеологиите им - изтребване и депортиране на общностни групи; и като такива те трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ в.

- признание, че много престъпления, извършени в името на комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, служейки за предупреждение за бъдещите поколения, по същия начин, по който нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския трибунал

- формулиране на общ подход към престъпленията на тоталитарните режими, сред които и на комунистическите режими, и създаване на ясна представа навред в Европа за комунистическите престъпления, за да се изгради недвусмислено общо отношение към престъпленията на комунистическите режими

- приемане на закони, които ще позволят на съдилищата да съдят и осъждат извършителите на комунистически престъпления

- поемане на паневропейска отговорност за престъпленията, извършени от комунизма

- обявяване на 23 август - деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, познато като пакта Молотов - Рибентроп, за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими така, както Европа отбелязва 27 януари като ден в памет на жертвите на холокоста

- учредяване в европейските държави, в които на власт са били тоталитарни комунистически режими, на комисии, състоящи се от независими експерти, със задачата да събират и оценяват информация за нарушаването на човешките права по време на тоталитарното комунистическо управление на национално ниво, осъществявайки тясно сътрудничество с експертна комисия на Съвета на Европа

- приемане на ясна международна законодателна рамка, гарантираща свободен и неограничен достъп до архивите, съдържащи информация за престъпленията на комунизма

- преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления.

Ние, участниците в Пражката конференция "Европейската съвест и комунизмът", се обръщаме към всички хора в Европа, към всички европейски институции, включително националните правителства, парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и други важни международни органи и ги призоваваме да подкрепят идеите и призивите, представени в тази декларация, и да ги осъществят с практически стъпки и политики.

*Документът е подписан от участниците в проведената в Прага на 2 и 3 юни конференция, сред които са бившият чешки президент Вацлав Хавел, бившият федерален пълномощник за архивите на ЩАЗИ в Германия Йоахим Гаук, председателят на фондацията за мемориала на жертвите на комунизма в САЩ Лий Едуардс, представители на Европейския парламент, Съвета на Европа и на страни от бившия комунистически лагер. Сред подписалите я няма български представител. Декларацията може да бъде подкрепена от всеки чрез електронно писмо с името на подписалия, както и на държавата, на адрес: andrysoval@senat.cz

Можете да свалите оригиналният документ тук.

Посетете и Мемориалната фондация за жертвите на комунизма.

ИНТЕРВЮ: "Лукашенко е заплаха за европейската цивилизация..."

Беларус, 15 май 2008 г.

Политическият затворник Александър Казулин отговори на въпроси на австрийския вестник „Дер щандард” по време на среща със семейството си, състояла се от 3-ти до 5-ти май във колонията Витсебск, но интервюто е скъсено при публикуване във вестника. Дъщерята на политическия затворник Волха Казулина предаде на пресцентъра на „Харта’97" (www.charter97.org) пълните отговори на Александър Казулин на въпросите на австрииските журналисти.

Уважаеми г-н Казулин, позволете ни първо да изкажем своите съболезнования за загубата на Вашата съпруга. Ето и първият въпрос към Вас: как преодолявате тази ужасна загуба, особено като се има предвид факта, че сте в затвора? Какво ви дава сила?

Вяра, нравствена смелост, съзнателност за бъдещето. Двата месеца след смъртта на съпругата ми бяха много труден момент от живота ми.

Как се чувствате в затвора? Какви са условията в колонията? Какво ви липсва най-много?

Аз се чувствам като свободен човек, където и да отида. Много хора в затвора са далеч от свободата, дори и да не го съзнават. Те са в духовен затвор. Условията са обичайни за беларуски затвор. Гражданите на западните страни едва ли могат да разберат това. Ако се появят тук, ще се вцепенят от ужас. Най- много ми липсва активната работа.

Защо не приехте предложението на Лукашенко да отидете в Германия и да лекувате съпругата си там? Всъщност, това предложение беше позволение да напуснете страната с цел да получите политическо убежище на запад...

Човек не трябва да съди повърхностно. Трябва да се вземе под внимане действителното значение на това предложение, както и неговата предистория. Няколко месеца преди това предложение немският посланик в Беларус г-н Вайс настойчиво препоръчваше на роднините ми да ме убедят да напиша петиция за помилване. Не отричам, че неговите намерения бяха благородни и той вярваше, че моето освобождаване на всяка цена е най-важното нещо. Но грешеше. Това би било обида за мен и семейството ми, моята нация и моята борба. Обявих го преди, обявявам го открито и сега. Това би означавало коленичене пред тиран; би било открито потъпкване на нравствеността и етичните принципи – фундаментът за един човек и едно общество – от които Лукашенко най-много се страхува, защото не притежава такива въобще.

По-късно ми предложиха да отида в Германия. Вместо безусловно особождаване, всъщност ми предложиха тайно бягство от страната или депортиране в красива дегизировка. Играеха си с най-съкровените и свещени чувства, използваха здравето на моята скъпа и обичана съпруга като димна завеса. Режимът се опита да погази най- стойностните и святи неща, които притежава един човек и още веднъж да покаже, че всичко на този свят може да се продаде и купи.

Но нито аз, нито семейството ми можехме да паднем толкова низко. Казвам това високо, понеже измина достатъчно време, но Германия все още не е заявила своята позиция, както преди, въпреки че е един от стълбовете на ЕО. За мен е много интересно кое ще вземе надмощие – моралните принципи и общочовешките ценности или суровият прагматизъм.
Бъдещето на Европа зависи до голяма степен от това, понеже в такива критични моменти се разкрива истинската самоличност. Правителството на Германия трябва да бъде запитано каква е мотивацията зад това предложение и на кого иска да помогне – на мен или на някого другиго. Всъщност, г-н Вайс дойде при мен по време на погребението на съпругата ми и каза, че нещата ще се оправят. Чудя се какво имаше предвид с това „ще се оправят”. И за кого ще се оправят?

Надявам се да е имал предвид безусловно освобождаване както на мен, така и на всички политически затворници (отново сме трима) и демократизация на Беларус.
Така се случи, че ми бяха отнети свободата и най-скъпите хора – моите майка и съпруга. Първо, разбирате, че моята съпруга не се нуждаеше от лечение в Германия през този период и нейната бърза смърт потвърди това. Второ, всички земни блага ми бяха обещани в Германия – всичко, за което човек може да мечтае – в замяна на това да не се връщам обратно в страната.

Но когато избрах пътя на борбата, не изключих възможността да вляза в затвора. Ако желанието ми е било да отида някъде и да не си навличам неприятности, щях да направя това по-рано (понеже бях предупреден за ареста). Аз съм син на беларуската нация и ще извървя пътя с моя народ, независимо колко труден може да бъде. Ще направя това заради страната си и бъдещето на народа си. Не се нуждая от нищо за себе си.

Защо след събитията през 2006 г. в Беларус Лукашенко се разяри лично срещу вас?

Лукашенко обезумява само срещу тези, които представляват реална заплаха за него. Той добре знае на какво съм способен и напълно съзнава, че не би ме победил в какъвто и да е открит сблъсък.

Какво дава възможност на режима на Лукашенко да оцелее след тези събития и след като Москва оттегли пряката си подкрепа за Минск?

Не е ли очевидно, че пряката подкрепа продължава? Невъзвращаемият кредит от 1,5 милиарда, цената на газта, 2,5 пъти по-ниска от тази в Европа и лихвите на руския бизнес в Беларус са само нещата на повърхността. Освен това, европейците с техния прагматизъм помагат на Лукашенко.

Истина ли е, че животът на хората в управляваната от Лукашенко Беларус е толкова лош? В някои страни от бившата СССР – в Русия и Украйна например – съществува мнението, че след падането на Съветския съюз Беларус е единственият оазис на благосъстояние и просперитет. В действитеност, кой живее добре в днешна Беларус?

Животът в Беларус не е толкова лош, но е много по–лош от това, което би могъл да бъде (не сравняваме живота си с този в Литва и Полша, понеже има голяма разлика в жизнените стандарти). Животът в Беларус е вече по–лош от този в Украйна и Русия. А по отношение на свободите, управлението на закона и човешките права е наистина толкова ужасен, колкото можете да си представите. На практика, сегашният режим осъществява геноцид върху собствената си нация. Ето защо съществува пословицата: „Ако искаш да свършиш в затвора, иди в Беларус; ако искаш да влезеш в затвора бързо, иди в Минск.” Ако гледате беларуска телевизия и четете държавни вестници, Беларус е рай на просперитета в ОНД. Но в действителност Беларус е светилище на червивото минало в ярката опаковка на пропагандата.

Чий живот е добър тук? За определен период е добър за някои високопоставени длъжностни лица – особено за приближените на Лукашенко и за високопоставени служители на полицията. Толерантността и безнаказаността корумпират – те създават илюзия за просперитет и благополучие. Но нито един от тези хора няма бъдеще и те напълно разбират това. Затова се опитват да живеят така, сякаш не съществува бъдеще и се наслаждават на живота до краен предел, като сграбчват всичко, което им попадне. Колкото се може повече, понеже никой от тях и за момент не може да е сигурен, че утре няма да попадне в затвора.

Има ли сега действена и ефективна опозиция в Беларус? Какво предлага опозицията като алтернатива на Лукашенко?

В Беларус в момента се развива себесъзнанието на нацията. Лукашенко ни е даден именно за пробив в сферата на съвестта. Опозицията много скоро ще се преобрази. Съществуват всички предпоставки за това. За разлика от днешния режим, ние предлагаме на обществото не съхраняване на миналото, а мощен скок и полет към бъдещето.

Вие и вашите съмишленици усещате ли подкрепата на запада? Световната общност сеща ли се за вас? Какво може да бъде направено в подкрепа на демокрацията в Беларус?

Аз чувствам подкрепа. Получавам писма от почти всички страни по света и дори тези писма са повече, отколкото от граждани на Беларус. Що се отнася до подкрепата от запада, там трябва да открият своята позиция и да разберат, че Лукашенко е заплаха за европейската цивилизация, че Лукашенко осъвременява фашистката идеология, реда на Хитлер, който той спомена като идеал на президентска република за Беларус в едно от първите си интервюта за германски вестник. Всъщност, той реализира това на практика.
Идеологията на “лукашизма“ е много опасна. Европа все още не може да разбере това и не може да спре да флиртува с Лукашенко, както беше през тридесетте със зловещата личност, която всички познаваме. Само когато Лукашенко бъде видян като заплаха за цялата цивилизация и за всички фундаментални принципи на човешкото общество, европейците ще бъдат способни да намерят решение. Американците разбраха това много по-рано и сега провеждат абсолютно правилна политика по отношение на Лукашенко. На Лукашенко е възможно е да се говори само от позиция на сила. Най-важното е европейците да се консолидират, да бъдат единни и да не флиртуват с Лукашенко. В противен случай той ще ги измами най-накрая.

Освен това, моето наказателно дело беше предадено на Съвета на Европа. Г-н Ван дер Линден обеща да осъществи независимо експертно проучване. Делото ми беше предадено през ноември 2007 г. и все още няма резултат.

В своето обръщение към „парламента” на Беларус, Лукашенко формулира какво трябва да направят Америка и Европа. Той е в паника относно възможността ЕС и САЩ да се обединят. Ето защо налагането на икономически санкции би обезоръжило Лукашенко напълно. Той открито заяви, че Европа няма да наложи санкции в ущърб на собствените си интереси (т.е. прагматизмът на европейците ще надделее). Европа трябва да покаже на Беларус и на света, че има по-важни неща от икономиката, на които е положено човечеството. Това са фундаменталните ценности, които не могат да бъдат потъпквани от никого: нравственост, духовност, човечност, състрадание, милосърдие.

Източник: copyright (c) 2008 "Харта'97", Bulgaria Watch Bulletin

Стартира дискусионен клуб "Свободна България"

На 14 Май, 2008 година в София бе учреден Дискусионен Клуб Свободна България.

Дискусионният клуб ще стимулира разпространяването на информация, подпомагаща изграждането на България като свободно общество. Какво означава 'свободно' общество? За разлика от популярната хедонистична концепция за свобода, учредителите на клуба вярват, че 'свободно' е това общество, което първо и преди всичко оценява отделната личност и нейните права, семейството, правото на живот, законноста, върховенството на закона, което гарантира справедливост и свободата всеки да преследва собствената си визия за живот, без намесата или контрола на държавата.

Ние вярваме, че държавата трябва да служи на отделната личност, а не обратно, както е било за достатъчно дълго време по времето на комунистическата диктатура.

Ние не вярваме, че държавата трябва да решава всичко в живота на хората, или че трябва да се вживява в ролята на родител, образовател, инвеститор или свещенник. Свободното общество се изгражда от свободомислещи хора, а истински свободомислещите хора са свободолюбивите хора. Това е единствената 'рецепта' за общества като българското, които за дълго време са били опресирани, манипулирани и държани в подчинение.

Свободата започва със свободата на словото, съвестта и мислта. Свободно общество не може да има без да има дадено базисно знание и разбиране за приницпите на свободата и свободното общество. Липсата на тази информация е довела до разочарование в много хора в България, които са отвратени от рециклирането на едни и същи персонажи в политическото пространство. Именно тези политически функционери с неадекватните си или дори съзнателно насочените си действия, се стремят да дискредитират идеята за демокрация и да доведат обществото до състояние да поиска отново управлението на "силна" или "желязна" ръка. Този феномен и политически синдром можем да видим в явлението "Путин" и "путинизацията" на Русия - едно общество, което съзнателно позволява на едноличен силови политик да експлоатира желанието на масите за нормален живот и сигурност и да запази едноличната си власт чрез безочливи манипулации, игра на роли и смяна на кабинети. 

Именно затова ние смятаме, че нашият принос преди всичко ще е в това да стимулираме и фасилитираме една образователна платформа, диалог и дискусия, които имат за цел да внесат светлина в сумрака на популярната мисъл в българското общество по въпроси като демокрацията, свободните пазари, правата на човека, политическите идеологии и техният генезис, както и настоящото цивилизационно разпределение засягащо света и България като участник в глобалните процеси.

Според нас най-голямата криза в българското общество е именно липсата на информация и разбиране по фундаментални въпроси засягащи общественото и държавното устройство. Крайно време е ние, хората, да си вземе обратно правото да мислим, говорим и влияем. Право, което много хора, осъзнато или не, са делегирали на жреците на политическата система, медиите и други налащи себе си среди и кръгове със специални интереси.

Формат

Клуба ще се събира на своите сбирки ежемесечно на дата определна предварително. Всеки път член на клуба или поканен гост ще изнесе кратък реферат по предварително подбрана тема, която засяга свободното общество. Лектора представя дадената тема и се задължава да направи анализ на изложеният проблем в контекста на българското общество, след което се задължава да вземе позиция, отразяваща мирогледа на свободомислещ човек и на базата на ценностна система гарантирана от традиционните християнски морални ценности.

Следва отворена дискусия, в която всеки от членовете е свободен да зададе въпроси, да изкаже свое мнение 'против' или 'за' изложението, което тощу що е било представено.

Гости на дискусионният клуб ще могат само да присъстват и да слушат. Само членове ще могат да подготвят теми, да се изказват, да предлагат теми и да канят гости. Всеки член може да доведе максимум по един гост на сбирка.

Всяка сбирка на клуба ще се записва и аудиото ще се качва на защитена част от сайта, достъп до която ще имат само членовете. Също в тази защитена част на сайт ще се качват всички реферати, така, че архива на Клуба ще е достъпен за всеки новопостъпил член.

В момента се изработва правилника за членство, който ще гарантира нивото на клуба и основните граници и етика, която ще диктуват нашата среда.

Ако желате да станете част от клуба, моля попълнете вашата молба тук.

Благодарим ви за интереса!

Анти-американизмът днес - опит за личен поглед

от Иван Груйкин

“Не понасям американците...Много са арогантни...това не е демокрация, а полицейска държава...мислят, че всичко им е позволено...твърдо съм против каубойските нашествия в Афганистан, Косово, Ирак...не може да се държат като господарите на света...глупави и некултурни, само за пари мислят...избиват се едни други – непрекъснато се стреля в училища, университети...”

Това са най-често срещаните обяснения за антиамериканизма на много от моите познати. Признавам, че за всяко едно от тях могат да се намерят много и конкретни основания. Това са и възраженията, които се правят при коментирането на американския обществен, политически и държавен модел. Можем ли обаче да смесваме двата въпроса (личното отношение и обществения модел) и какви са действителните причини са подобни крайни обобщения?

Когато говоря за американския обществен, политически и държавен модел, не мога да не започна от конституцията. Документ, към който американците имат почти религиозно благоговение. Ясно и точно дефинирани принципи, права, процедури, въплътили в себе си копнежа за свобода и широтата на духа на бащите-основатели. Сравнително малко промени – всичките наложени в резултат на дългогодишни обществени битки и постигнато национално съгласие. Може би най-прецизната регламентация на същинското разделение на властите, при което всяка една от трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) е независима, но може да бъде сдържана и ограничавана от другите. И всеки текст е пропит от основното – личността на човека и неговите неотменими, дадени от Създателя права. Ясни гаранции, че държавата не може да се намесва в области – неприкосновена територия на личността и обществото от граждани. Свещен характер и действителна свобода на словото, на печата, на религиозните убеждения.

Законът е всесилен. Няма значение дали си дъщеря на президента или световен шампион по бокс, наследница на бизнес-империя или поп-идол. Съдия в Кентъки може да създаде сериозни проблеми на световен концерн по иск на засегнати, а независим прокурор – да притисне до стената самия президент заради „безобидна” лъжа (Първанов, дори да имаше право, никога не би се кандидатирал в САЩ). И всичко това става пред очите на цяла Америка – шумно, досадно, истерично – без ограничения и забрани. Но тези правила се знаят от всички. Предварително. Такъв е законът. Еднакъв и предварително известен на всички. Така е най-справедливо.

Бизнесът и парите са всесилни. Оценката за всяко нещо минава през пазара. Всичко е пари – на пръв поглед потискащо, скучно, но ясно и честно. Някак трудно се разбира от хора, симпатизиращи на останали без доходи „народни” и „заслужили” артисти в посттоталитарна България. Наистина, последното е тъжно. И за да е ясно кой какви доходи трябва да има, се нуждаем от обща, задължителна, универсална мярка за усилията, идеите и резултатите на всички. Така е най-справедливо.

Да, но американците и тяхната външна политика ...... Защо наистина толкова ни дразнят? Ще започна от себе си. Контактувал съм и контактувам с много американци. Мога да кажа, че познавам страната им и живота на хората в нея. В самото начало често се дразнех, опитвах се да ги поставя на мястото им, непрекъснато намирах аргументи против тях и за собствената си правота ...... Докато в един момент си дадох сметка, че ние принадлежим на различни светове, говорим различни езици и затова може би не се разбираме. Аз – възпитаният през 70-те и 80-те години на 20 век „силно да любя и мразя”. Пълен с клишета като национална гордост, превъзходство над останалия (т.е. – капиталистическия) свят, „всичко българско и родно” е „най” и т.н. Нескрито желание за самоизтъкване и никакво прозрение за това, че изключително важно е да можеш да слушаш и изслушваш. Убеден, че любезността и демонстрацията на уважение към другите е проява на слабост или липса на храктер. Никаква задълбочена представа за етика на взоимоотношенията; за това, че негативизмът е лошо, а окуражаването на хората – добро; че е недостойно да разбиваш дребните и досадни илюзии на другите само за да им докажеш, че грешат..... И се срещам с едни хора, които се подсмиват на разпалените ми приказки как Македония винаги е била българска и колко са лоши сърбите и гърците..... Отиваме на почивка, а те приготвили план, разни игри, теми за разговор, някакви досадни и наивни приказки за общуване, опознаване и т.н. А аз съм отишъл за карти, спане и каквото дойде .... Разказвам им страхотни (български) вицове – те не само че не се смеят (т.е. – нямат никакво чувство за хумор!), но явно ги намират за груби и дискриминиращи!? Разбира се, че съм подразнен. Всъщност, най-естественото и лесно нещо би било да продължа да си държа на своето. Тия пък за какви се мислят..... Не стига, че са в България, ами ще ми се правят на интересни. Плюс това основания имам, колкото си искам. Моето образование е по-добро; от столицата съм, а те – от някакво си градче в Охайо; знам много повече от тях за история, география, политика .... Но нещо дълбоко в мен ми подсказваше, че има и други неща. Например в гледката как цялото американско семейство дружно мие колата и им е страшно приятно да са заедно, а на мен и през ум не ми минава да се включа в играта на моите деца. Или изненадващата констатация, че през цялото време моите американски приятели не бяха казали нищо негативно за когото и да било. Или подхода при дребна лъжа на някое от децата – от лека усмивка до заслужена бащинска гордост от мен и целодневни сериозни разговори и специални възпитателни техники от американците. Изведнъж си дадох сметка, че тези хора нито са глупави, нито наивни, нито арогантни и надменни. Те имаха система. Проста, ясна, ефикасна. Имаха правила. Бяха отговорни и даващи. Убедени в правилността и наложителността на всичко, което правеха. Също така малко скучни, може би просто възпитани....вече не бях сигурен. И убеденото спазване на системата от правила беше по-важно за тях от това да се харесат на някого. Очевидно не правеха и опит – всъщност това най-много ме дразнеше. Но вече знаех, че проблемът е в мен. Те изобщо не се дразнеха от мен, само аз от тях.... Тяхната принципност и систематичност беше огледалният образ на балканската ми хаотичност и разхвърляност. Системата и правилата – на пълната им липса при мен. Простотата в отношенията – отрицание на навика ми да бъда оригинален и интересен, често за сметка на някой друг. Ефикасността на усилията им – укор към моята инертност. Разбрах, че раздразнението ми е породено от интуитивното усещане за собствени дефицити, които общуването ми с тези хора показа. Разбрах още, че това общуване е чудесна възможност за попълването на тези дефицити. Дори възможност да осмисля по-добре от тях правилата, да направя системата по-ефикасна, а резултатите – да надминат техните резултатите. Всъщност, не е ли това истинската полза от всяко едно общуване?

Мисля, че нещо подобно се случва и при нациите. Америка е успяла, могъща и самоуверена. Има принципи, система и убеденост да ги следва. Много често без да се стреми да се харесва на другите (разбира се, в международните отношения това не е толкова просто както в личните). Самоувереното демонстриране на тези принципи, система и резултати от прилагането им дразни останалия свят. Самото съществуване на Америка е постоянно напомняне за дефицитите на останалите. Как да се чувства комунистически Китай? Или Иран на аятоласите? Кастро (няма значение кой) и Чавес? Но от това дали можем да преодолеем раздразнението си от превъзходството на другия и да видим в днешна Америка възможност зависи дали ще си останем в ролята на завистливия бедняк. Япония имаше най-голямо основание за раздразнение и отхвърляне на САЩ след Втората световна война. Но Япония използва възможностите на примера и общуването и днес е втората икономическа сила в света. Куба избра другия път.

Какво прави България? В началото на промените всички бяхме големи американофили. Всички бяхме и за СДС. Всички бяхме религиозни. С изключение на комунистите, разбира се. После какво стана. Комунистите днес са най-православните (с Максим начело, разбира се, и по руски образец). СДС го няма, а Америка е виновна за всичко. Разгърдени „патриотари” ни обясняват как сме най-великите на планетата, и че не може да ни критикуват някакви си с 200-годишна държавност – нашата била над 1300. Че американският посланик трябвало да бъде бит както в Македония, задето си позволявал да се намесва във вътрешните ни работи. Вместо да се изчервим от срам, че един чужденец ни казва срамната истина за родната прокуратурата (в случая), ние помпаме националистически мускули. Луд човек, обвиняван публично в извършването на убийство, е главен прокурор, а ние убиваме вестоносеца! При положение, че самата новина ни е отдавна известна, но никой не осмелява публично да каже истината и да потърси отговорност. И не би ли трябвало да сме благодарни на Америка и нейния посланик за тази принципност и казването на истината. Защото така те ни помагат по същия начин, както по времето на комунизма ни помагаха с оценките за режима на Живков. Тогава бяхме благодарни. А сега?

Има и друго, което не е честно да пропуснем. Можем ли изобщо да си представим днешния свят без САЩ? С доминиране на ядрените сили Китай, Русия, Индия и Пакистан (с Великобритания и Франция за цвят), а скоро и Иран! Даваме ли си сметка колко неморално е отхвърлянето от комплекси и завист на политическия и икономически лидер, който в последните 60 години е истинският локомотив на световното развитие? Замисляме ли се, че почти всички придобивки на технологичното ни столетие (и на предишното) имат американски произход и заслуги? Много бързо забравихме рухването на комунизма и чия заслуга беше това. Не наша, нито на комплексирана Франция или на тогава все още разделена Германия („обединена Европа” още не го бяхме чували като термин). Комунизмът рухна заради систематичната, принципна и самоуверена политика на САЩ под президентството на самоуверения и арогантен с „империята на злото” Роналд Рейгън, която политика бе плащана от милиони „скучни”, „глупави” и „арогантни” американци. Всъщност, така беше платена нашата свобода от комунизма.

Нека ние не бъдем глупави, несправедливи и арогантни. Да се замислим чии интереси обслужва митът за „лошата” Америка. Не е ли очевидно, че антиамериканизмът днес е новото знаме на световното левичарство. Днешните оплаквачи на Америка се гневят на извращенията в затвора “Абу Гариб” в Ирак, ехидно намигат при споменаването на скандала „Люински” и неотдавнашния сексскандал, провалил с трясък политическата кариера на губернатора на Ню Йорк. .................. Можем ли да си представим друга страна в света, в която да е абсолютно сигурна липсата на медийна цензура, и която незабавно да потърси (и постигне) справедливо разрешаване на изнесения от медиите проблем? Извращенията в споменатия иракски затвор станаха известни от самите американци и само след година виновните бяха справедливо осъдени. „Дребна забежка” едва не костваше президентския пост на Бил Клинтън, но той и семейството му платиха висока цена........... И само за сравнение – изневерите и извънбрачните деца на бившия френски президент Митеран бяха една от най-грижливо пазените обществени тайни, аферата за незаконното финансиране на партията на бившия канцлер Кол така и не доведе до нищо, а многобройните корупционни скандали и проблеми с правосъдието на Силвио Берлускони останаха буря в чаша вода, която само повдигна реномето му пред италианците и му осигури нов премиерски мандат. Изобщо не ми се говори за Путин и независимостта на руските медии, слугинажа на българските наследници на „Работническо дело”, „свободните медии” в Китай и арабския свят. И вместо да чувстваме като свой свещен дълг независимостта на медиите, правото да знаем всичко за властта и да искаме отговорност за всяко прегрешение на управниците, ние хулим единствената страна, която го е постигнала и ни показва как това може и трябва да се направи! Америка излага на показ всичките си слабости, недостатъци и пороци, а ние се възмущаваме, когато някой друг (защото ние не можем или не искаме) ни покаже калта, в която сами се тикаме. Няма недосегаеми, няма забранени теми и тези. И това е единствено възможния начин обществото да върви напред и да просперира, безкомпромисно запазвайки фундамента на демокрацията. Достойно за възхищение и подражание. Но вместо това – провинциално оплюване и сочене с пръст, без да изпитваме и капка срам от случващото се в собствената ни страна и пълната манипулация и безнаказаност на управляващите.

Стрелбите в американските училища, разтърсващите криминални истории, ............... Не идеализирам американското общество, и то има своите дълбоки проблеми. Вярно е, че при комунизма (както и при фашизма) сигурността се налагаше насила. Свободата и спазването на общи правила и принципи имат своята цена, която понякога е трудно да бъде платена, особено когато сам си засегнат.... Но такива неща се случват по целия свят.... Основните разлики са в споменатата по-горе липса на цензура и манипулация на фактите в САЩ, от една страна, и в сигурността и ефективността на полицията и съда, от друга. В САЩ полицията наистина респектира, а съдът раздава правосъдие. Полицейските шефове не се срещат с „оперативно интересни лица”, а съдът не се интересува от това кой е баща ти, колко си богат или известен. Скучно, досадно и потискащо – полицейска държава! Но ако в сравнимия с България щат Уисконсин за една година загинат 1000 души от катастрофи по пътищата (а там шофират всички, не 30 % от хората, и зимата е ужасна), това би довело до незабавна оставка на губернатора, полицейските шефове, със сигурност ще има много осъдени за подобна щатска трагедия. Тук това е част от националната самобитост и се повтаря с мазохистично постоянство всяка година (със съответната „актуализация” на броя на загиналите)....

За военните действия в Косово, Афганистан, Ирак. Признавам, че съм раздвоен и не съм склонен да се мятам от „осана” до „разпни го”. Иска ми се да има и друг начин.... По-скоро интуитивно усещам, че в днешния глобализиран и взаимнообвързан свят случващото се някъде там касае всички ни. Убийствата на хора поради политическите им убеждения или заради това, че са преминали от исляма към християнството, ме засяга пряко. Както преди десети ноември 1989 г. се надявах Америка и свободният Запад да се намесват при всеки случай, когато човешките права зад „желязната завеса” се нарушават и борещи се за свободата си хора са убивани и затваряни. Скрита мечта на всеки жадуващ за свобода по времето на Живков бе Америка да смаже комунизма по света и в собствената ни страна. Ако може - насила и незабавно. Съзнавайки, че няма как да стане, продължавахме да мечтаем..... Голяма част от българите (партийни секретари, многобройната партийна номенклатура, облъчените от тоталната комунистическа пропаганда и просто безразличните) бяха против подобен вариант и против Запада и тогава. Те са против Америка и сега.

А защо трябва да отказваме това право на хората в Ирак и Афганистан? Само защото ценящите и искащите свободата там са по-малко от мнозинството, смятащо, че промяната на традиционната религия заслужава смърт и че жените могат да бъдат публично бити и убивани с камъни? И във фашистка Германия противопоставящите се на безумията бяха малцинство. Това означава ли, че ако Хитлер беше ограничил действията на законите на расовата чистота само в Германия или околните страни, това можеше да остане негова вътрешна работа? Всъщност, и тогава Франция и Великобритания водиха „балансиран” и „демократичен” диалог с диктатора, та се наложи после Америка да ги спасява. А те бяха гарантирали спасяването на Полша и Чехия .... видяхме как.

Мисля, че справедливостта изисква преди да заклеймим някого, поне малко да се опитаме да го опознаем и разберем. А не да се оставим на пропагандното облъчване на Тошо Тошев и компания, на комплексите и страховете си. Преди 15-ина години отидох за пръв път в Гърция. Жена ми едва ме накара да тръгна. Бях сигурен, че няма какво хубаво да видя там, близките бяха принудени да търпят националистическите ми брътвежи за това колко сме ги били гърците, как никак не ни харесват, колко са лукави, как преди Втората световна война сме имали три пъти по-висок стандарт от тях и т.н. Още в Солун ни посрещнаха хора, които разбиха представите ми за гостоприемство и човещина. Нито намек за исторически спорове, национална вражда или неискреност. На сутринта домакинята ме изпрати на вратата, държаща чинно в ръце прясно лъснатите ми обувки. Съпругът ни изпрати до самия автобус за Атина, където пък ни посрещнаха други хора, правещи всичко възможно да останем доволни от Гърция и нейното гостоприемство. На връщане към България домакините ни от Солун ни чакаха на гарата, за да ни дадат подаръци за децата и пълни чанти с плодове. По телевизията чули за кризата в България и празните магазини.

След 2-3 години заведохме в Гърция родителите на съпругата ми. Баща й е от стар македонски род, всичките свързани с ВМРО (не днешното на „Иван” Каракачанов, разбира се), имали са и член на ЦК на Организацията. До пресичането на границата той говореше с патос за миналото, за героизма на българските войници по линията Драма-Ксанти-Гюмюрджина, с пренебрежение към гърците и т.н. Колкото повече напредваше пътуването ни, той ставаше се по-мълчалив. Накрая откровено заяви, че тук хората отдавна си живеят живота и успяват, а ние като в известния виц „още влакове взривяваме”. Но имаше доблестта да бъде честен към видяното и към съвестта си, а не да търси „под вола теле” и да продължи да робува на стари стереотипи и нови медийни внушения.

Оттогава не съм си позволил никога да бъда предубеден и да се поддавам на пропаганда. Дори всички вкупом да ме убеждават в нещо, важно е да го вида с очите си, да го усетя със сърцето си, да го премисля честно с ума си. И да се опитам да знам повече за света, за историята и миналото, за другите.

В името на бъдещето.

Поемане на отговорност по стар обичай

Английската версия на сайта на Sofia News Agency публикува изказване на Станишев, за това, че министъра на вътрешните работи бил готов да поеме отговорност за скандалите, които тресат МВР понастоящем. Нo "поемане на отговорност" не означавало оставка, добавя Станишев.

Предлагам г-н Станишев да поведе световна кампания за редефинирането на термина "поемане на отговорност" в неговият политическия и обществен смисъл. Ще е добре всички администрации по света да се равнят е едни и също тълкувание, с цел избягването на объркване в умовете на електората. Защо в едни страни "поемане на отговорност" да е равнозначно на подаване на оставка, а в други да е нещо друго, като например временно излизане в отпуск.

"Поемането" на отговорост по Станишевски много ми напомня за онези времена в които високопарни термини като този красяха лозунгите на народа по площадните партиини събития, провеждани под строй и пред зоркия поглед на другарите махащи леко с ръка от мавзолея.

"Да забравим миналото!", би призовал скоропостижно някой позитивно напомпан съвременен модернист, обсебен от желанието за бягство от реалноста. Но колкото и да се опитваме да забравим миналото, то, като многоглав змей от българска народна приказка, продължава да бълва популистки огън от трибуната на сервилните медии, омайвайки съзнанието на политчески апатичния болгарски народ.

Ще се намери ли провербиалния юнак, който да клъцне главите на змея? Не, не с меч и насилие. С перо и ум. С аргумент и факти. С просвещение и личен пример. С лидерство и ясна визия за едно справедливо общество, в което модерен не означава заблуден и демократичен не означава хаос. А още по-добре ще е ако се намери цяла група "юнаци", които да имат чисти ръце, неоцапани от корупцията на деня или миналото, решени да избавят каквото е останало от страната наречена България.

Грешната посока на Русия и как това засяга България

Така, в навечерието на откриването на Дните (или може би по-скоро на новата ера) на Русия в България, предлагаме на вниманието ви един доклад, който може само да ни помогне да разберем това, което става в Русия през последните седем години и което е по-важно, което може би това което ще става за следващите седем или повече години. Имайки предвид информационното затъмнение в повечето български медии по върпосите свързани с Русия, един авторитетен доклад като този, базиран на факти, а не на емоционализъм, може само да ни е от полза при опита ни да разберем точно в каква посока Путин е задвижил Русия и Евразия.

Наскоро, при представянето на доклада пред група активисти, някой реагира със забележката, че това е доклад засягащ руско-американските отношения, не непременно България.

Това не е така. Доклада е ценен понеже докато от една страна наистина разглежда Русия в светлината на руско-американските отношения, той далеч не се спира само до там. Доклада анализира Русия като Русия и взаимоотношението със САЩ като олицетворяващо промените настъпили в Русия след края на Студената война. Доклада директно говори за енегриината политика на Русия спрямо бившите съветски републики и страните от Източна Европа, както и разглежда чисто вътрешни политически тенденции, които са показателни за това какво става с Русия на фона на демократичният свят.

Без да е черногледа или сляпа за някои (поне временно и привидно) позитивни развития в Русия и нейният икономически растеж, работната група заключава: "...очевидно е, че взаимоотношенията между Русия и САЩ вървят в грешна посока."

В каква посока ще тръгнат отношенията на България с Русия? Ако трябва да разкодираме наскорошните знаковите покани и посещения белязали активностите на руския и български политическия елит, отношенията между политически силните на деня изглеждат конфигурирани за едно странно бъдеще, в което от България се очаква да играе ролята на "троянски кон", а Русия на гарант за енергиината ни обезпеченост. Тези политически кроежи засягат както нас, така и децата ни, които ще жънат още по-големите негативи на този васална роля, която е решена да ни определи настоящата управляваща клика.

Отново пред очите ни се извършва национално предателство и най-безцеремонно се продава за жълти стотики геополитическото положение на страната ни. Излиза, че САЩ може и да са прави като продължават да не променият визовия режим за български граждани. Флирта на настоящото правителство с имерията на Путин е доказателство, че всички, които са се съмнявали в скъсването на България с комунистическото ѝ минало и про-руска ориентация, може би са били прави и са имали основания за това донякъде.

Ще е интересно колко ли граждани ще се присъединят към протестите организирани от няколко опозиционни по същество организации. Но дори и една шепа да са, когато станат по-натам ясни за обществото детайлите на договореностите, които подписва васалното българско правителство, може би най-накрая ще се навдигне народа ни и не по спуснато отгоре решение и ще каже решително НЕ на путинизацията и гоцевизацията на нашата родина.

Другият интересен факт е, че председател на работната група е кандидата за президент Джон Едуардс. Ако той спечели изборите за президент на САЩ през 2008 година (което винаги е вероятност е една свободна страна), ще е интересно какви действия ще предприеме един такъв американски президент спрямо авторирана Русия. Особено ако е участвал в съставянето на документ като този!

Доклада можете да свалите тук:

• като DOC файл на български Russian_Taskforce_trEdited
• като PDF файл на английски Russia_TaskForce
• като PDF файл на руски RussianTranslationofRussiaTFR