Sunday, February 28, 2010

На кино с българската общност в Минеаполис по случай 3ти март

Тази вечер отидохме цялото семейство да гледаме филма "Освободители на България" заедно с българската общност в Минеаполис. 

Беше много приятно и интересно. Филма е направен много добре и опредлено си заслужава да се види. Успяхме да разберем повече и за българското училище в Минеаполис, което се провежда всяка седмица в неделя от доброволци учители. Очакваме при първа възможност да пратим момичетата там, както и ние самите да се запознаем с повече хора от общноста.  

По-долу можете да видите част от филма, потърсете останалите части в YouTube под името "Освободителите на България"

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Wednesday, February 17, 2010

От македонската преса: "Тепачка на монаси..."

Тепачка пред манастирот Грачаница - две групи монаси разменуваа тупаници - 

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Tuesday, February 16, 2010

За почистването на снега - от наш сънародник в щата Ню Йорк

Живея в регион с много снеговалеж - средно по 2.31 метра на година. Не, това не е на северния полюс - градът е на ширината на Ловеч. По-голямата част от снеговалежа се дължи на “ефекта на езерото” (lake-effect snow). Докато езерото Ери, което се намира на северозапад от града - т.е. точно по пътя на прииждащите от северния полюс арктически въздушни маси - не е замръзнало, студеният въздух засича топлите изпарения от езерото, издига ги нагоре, където замръзват, и после ги разстила върху целия град във вид на сняг. Аз лично помня зими, когато снеговалежът е достигал 150 сантиметра за по-малко от 24 часа! Когато всичките 25 000 кв. км. на езерото се сковат от лед - което обикновено се случва през втората половина на януари - езерния сняг престава и снеговалежът идва предимно от нормални атмосферни фронтове.

Как се справят местните власти с такива условия - често доста екстремни и “катастрофални”?

Ако ви интересува живота в Америка видян през очите на интелигентен човек, който има обективна преценка за реалноста тук, можете да следите този блог. Не познавам автора, но споделям много от неговите позиции, схващания и убеждения. И мисля, че наратива му за живота тук е такъв, какъвто и аз бих го избрал, ако имах времето за такъв журнал.

Posted via web from ОТ ПОКРИВА

Friday, February 12, 2010

Подписка в памет на Едуард Генов

По време на панихидата в София, отслужена за 40 дни от смъртта на бореца против комунизма, политически затворник, участник в бунта и превземането на Сатрозагорския затвор, и един от основателите на "Независимото дружество за защита правата на човека в България" – Едуард Генов, бе предприета подписка, с предложение, една малка улица в София (вероятно тази на която живееше Еди), да носи неговото име. Есента на 1988 г., затова че са активни членове на Независимото дружество, Едуард и семейството му, и още неколко активисти, бяха принудени да напуснат България, и Едуард се установи в САЩ. Преди около два месеца той почина там, без да може да види отново България! Едуард беше твърдо решил да не се завръща в България, ако не получи, покана, извинение или поне обяснение от некое, от многото изредили се "демократични" български правителства, защото той беше изгонен от комунистите, а демократичните ни власти, нито се сетиха за него, нито за некой от останалите учредители на "Независимото дружество", нито някъде и някога споменаха учередяването (започна да се споменава само името на председателя на дружеството - Илия Минев (но чак след като почина!), нито "Откритото писмо - апел" за човешки права, изпратено до Виенската конференция, декември 1986 г., от същите политически затворници, които януари 1988 г. учередиха Независимото дружество.
Да, имената на политическите затворници, които изпратиха откритото писмо до Виенската конференция, и учередиха първата легална независима демократична, антикомунистическа организация, в България, ето вече 20 години след 10 ноември, никому не са известни, а и самото открито писмо, 20 години не бе публикувано! И чак сега, в последния брой на в. ПРО и АНТИ, от 5 - 11 февруари, 2010 г., в публикация за Григор Симов, това писмо и още неколко документа, във връзка с него, бе публикувано. Но тази публикация, предвид 20 годишната давност, трудно може да се определи като радостно събитие, а по скоро е повод за сериозна размисъл за състоянието на държавата и обществото ни!

За онези, които не са и чули, или не са чели писмото, – ето текста и имената на подписалите го:

http://boristodorov56.blog.bg/politika/2010/02/10/podpiska-v-pamet-na-eduard-genov-neka-edna-ulichka-v-sofiia-.490146

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Monday, February 8, 2010

Глобалното "затопляне", което вече втора зима го...няма!

Така, нека се разберем: затопляне има! Основно в банковите сметки на шарлатани като Албърт Гор Младши. Който след като изобрети Интернет, успя да спечели Оскар а после и Нобелова награда за...какво-беше-че-не- помня! М-да, доходоносен е бизнеса с разказването на апокалиптични сценарии за бъещето на планетата.

Ех, Ал, само да беше прав с твоите драматизации на тема бели мечки и топящи се ледници! Сега полета ми нямаше да закъснява поради глобалните снежни виелици неподминали и София!

Я, не е ли това бяла мечка на Терминал 5, търсеща някой да я прибере, че и полярно животно би си загубило пътя в днешните атмосферни условия в София!

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Sunday, February 7, 2010

Президент Позор пак лъже бесрамно

На 4 февруари 2010 година, 13 години след събитието, Първанов организира дискусия, цинично озаглавена “Доблест 2010 – 4 февруари през погледа на младите”, която се състоя в аулата на Софийския университет. Услужливите медии веднага разбраха за каква доблест става дума. бТВ например започна репортажа за събитието с напомнянето, че на тази дата през 1997 година Първанов е върнал на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ правителство на БСП.

Това си е формено пренаписване на историята: никакъв мандат не е върнал Първанов, понеже и никакъв мандат не е получавал. Мандата го получи Николай Добрев, светла му памет, и пак той го върна.

Сега Първанов разправя на младите, които тогава я са ходели на детска градина, я – не, че до решението за връщане на мандата се стигнало след “анализиране на тонове информация”. И те, нали не помнят какво беше тогава, приемат неговата версия. Той е президентът, героят от 4 февруари.

Истината е малко [или всъщност МНОГО!?] по-друга.

Целият текст: http://www.ekipnews.com/?p=28968

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Saturday, February 6, 2010

Болен Сидеров in action

Дойче веле: Как буйства в самолет пияният Волен Сидеров

5 Февруари 2010

Само благодарение на дипломатическия си паспорт лидерът на “Атака” се отървал от временен арест на летището във Франкфурт на Майн. Германската авиокомпания “Луфтханза” е подала жалба срещу Сидеров за нанесени обиди.

Полицията във Франкфурт на Майн разследва случая. Точно заради това говорителите на “Луфтханза” и на полицията във Франкфурт на Майн, с които разговаря “Дойче Веле” нямат право да дават официално информация, назовавайки имената си. Ние обаче имаме право да публикуваме разказа им.

Предисторията

53-годишният български политик се качил в самолета на германската авиокомпания, пътуващ на трети февруари следобед от София за Франкфурт на Майн. Сидеров отказал да се подчинява на реда в самолета и се държал доста предизвикателно. Стюардесата се опитала да го успокои, но не успяла. С неуспех завършили и опитите на самия пилот.

“В такива случаи”, заяви говорител на “Луфтханза”, “ние сме длъжни да уведомим полицията на летището, на което ще кацнем, защото носим отговорност за всички пасажери на борда”. Още повече, че лидерът на българската партия “Атака” продължил да буйства по време на целия полет - хвърлял храна в коридора и обиждал персонала, наричайки членовете му “нацисти” и “антисемити”. Според представителя на “Луфтханза” Сидеров изкрещял на стюардесата, която го помолила да се държи прилично, следното: “Няма да ми заповядва някаква си русокоса арийка!” И някои от пасажерите помолили българския политик да се държи както трябва, но техните призиви го разярили още повече.

Заради буйстващия български гост пилотът приземил самолета не на предвидената писта с ръкав до самата сграда, а на странична позиция. Целта била да не се стига до скандали и на самото летище във Франкфурт на Майн. Алармираните от екипажа полицаи вече чакали самолета на самата писта и извършили  проверка на документите на Сидеров в самия самолет. Лидерът на “Атака” продължил да сипе ругатни и по адрес на полицаите.

Сидеров е бил пиян

Това потвърдиха говорители на авиокомпания “Луфтханза” и на полицейския президиум във Франкфурт на Майн. Полицаите били принудени да пуснат българския политик заради показания от него дипломатически паспорт. “Ако този човек не разполагаше с дипломатически паспорт, той щеше да бъде временно арестуван”, заяви говорител на полицейския президиум. В такива случаи преди да пуснат задържаното лице полицаите са длъжни да вземат пръстови отпечатъци, да направят снимки, както и да поискат парична гаранция, тъй като става дума за чужд гражданин. Всичко това било спестено на Волен Сидеров.

Каква защита дава дипломатическият паспорт?

Това е един от най-важните въпроси, които занимават полицията и прокуратурата във Франкфурт на Майн във връзка със случая. От отговора ще стане ясно дали срещу Сидеров ще бъде повдигнато обвинение. Българските и германските власти трябва да уточнят, ползва ли се Сидеров с имунитет в чужбина. Другият важен въпрос е с каква цел лидерът на “Атака” пребивава в Германия - служебна или лична. И още: дали ползваният от него дипломатически паспорт е във връзка с тази цел. Пред БТА депутатът от “Атака” Десислав Чукалов заяви, че Сидеров бил в Германия по здравословни причини.

В края на разтовора ни говорителят на “Луфтханза” подчерта: “Ние имаме разпоредби и закони, които сме длъжни да спазваме без значение дали пасажерите ни притежават дипломатически паспорт или не.”

Posted via email from ОТ ПОКРИВА