Азис, Китаеца и техният сутеньор Красимир Гергов

Същата схема работи и в индустрията с човешка плът - проституцията. След направени проучвания, вече знаем със сигурност, че лобито за легализация на проституцията има своите представители в парламента и други структури на държавата, които са директно замесени в този бизнес.

Всичко работи по сценарии. Дребните риби са пуснати на преден план. Голи, гнусни и жалки. Големите риби остават в заден план. Облечени вероятно в скъпи дрехи, но все толкова гнусни и жалки.

Вече знаем кои са Азис и Китаеца. Добре е да си зададем въпроса кои са собствениците на телевизията, предприела таква дръзка атака срещу каквото благоприличие и чувство за достойнство е останало в българското общество.

Какъв е произхода на парите им? Кои кръгове на влияние обслужват те?

Всъщност нямаме нужда от Шерлок Холмс или някакви сложни операции за разследване на случая. В България днес имаме ясна политическа конфигурация: президент - бивш агент на комунистическата ДС; премиер, който открито нарича ненормални милиони българи (понеже истината е, че милиони нормални се интересуват от досиетата, дори да не са излезли на улицата да го покажат), и можем ли да забравим Доган, който нагло говори за купуване на гласове. Не искам дори да споменавам генерали/боди-гардове/кметове и други функционери на бившата майка компартия, имплантирани на разни места по системата.

Красимир Гергов, собственик на новата телевизия Азис2...о, извинете - ТВ2, е вероятно един от най-крупните престъпници псевдо-капиталисти в България. Възпитаник на школата на МВР в Симеоново, който някак си от началото на кариерата си вместо с опазването на обществото от престъпници, се занимава с реклама. Собственик на първия български частен ТВ канал Триада, който в началото на 90те години ретранслираше Communist News Network, или иначе известна като CNN.

Включването на Азис в рекламната кампания на Гергов е може би най-малкото му престъпление спрямо закона и обществото. Факта, че му се е позволявало да пътува зад граница докато е следствен, е показателен за това какво е състоянието на българската държава и кой е на власт. За Гергов се знае, че държи 95% от рекламния пазар в България, контролира пийпълметричната система TV План TNS. Има огромно влияние върху bTV и е основен промотър на голфа като спорт в България, вероятно основно заради големите пари, които носи голфа. Член на УС на ЦСКА.

Според Красимир Райдовски, друг бивш агент на ДС, Тодор Живков е бил кум на родителите на Гергов.

Последният крупен скандал свързан с името на Гергов е изваденият наяве документ за подкуп, който Гергов лично е давал на Иван Гранитски в качеството му на шеф на БНТ. Нали не сте забравили откъде се храни БНТ? Да, приятели, от данъците на народа. Национална телевизия - колко гордо звучи това само! Та такива ми ти сделки се въртят из националната ни телевизия, която би трябало да работи за обществото. Някой да вярва все още тези плоски лъжи?

В заключение: Красимир Гергов е още едно от протежетата на пералнята за пари на ДС, която работи усилено от 1989та насам. Днешните му покровители са именно тези, които са на власт и се възползват от парите и влиянието на системата, която позволява перачи като Гергов да шетат безнаказано в България.

Добре е, като ще изразяваме гнева си от гнусотиите на Азис, да знаем, кой всъщност плаща и поръчва музиката. Както и кои са отговорните за това престъпни структури на мафиотски фигури като Гергов да контролират медииното пространство в България.

Когато двама души започнат да предлагат сексуалноста си публично, това ги категоризира като проститутки. А както знаем основната причина да има проституция е икономическата система обслужвана от и за сутеньорите.

Забележете поведението на медиите. По мои наблюдения никоя медия не споменава името на Гергов в коментарите си по казуса Азис-Китаеца. Нито пък се изкарва на светло информация, която обяснява произхода и естеството на тази креатура на бившите служби. Може би понеже те са още едни от проституиращите. И може би понеже заплатите на много от тях зависят пак от същия сутеньор?

Явор Дачков: "...правилника за движение, който никой не го спазва..."

Чудя се докога хора, които обществото разпознава като "десни", когато им се даде възможност и трибуна, от която могат да информират народа за това коя е вярната посока, вместо това говорят общи приказки и звучат като ученички, които ги скъсали на изпит, въпреки, че са зубрили. Според Дачков демокрацията в България била такава, каквито са българите. Съгласен съм. Журналиста явно казва това и за себе си, понеже истински "десни", които имат разбиране за това какво е то дясно и каква е вярната посока, вместо да хленчат, биха дефинирали точно какво става в момента, биха назовали проблемите с истинските има имена и биха помогнали така на някой да види принципното зло в тази нация. За да можем после да видим как да донесем принципното добро.

"Демокрацията е такава, каквито са хората. Като правилника за движение – сблъскат се на едно кръстовище, много ракомахат, малко се бият и няма никави последици за никого и всички си отиват някак си ударени от това, че не са спазили правилника, като няма големи успехи, но няма и големи наказания."

Чудесна аналогия! Може би една от най-добрите, що се отнася до устройството на едно свободно общество. Тук г-н Дачков можеше, вместо да казва колко са лоши българите, да обясни, че на това кръстовище има роли! Че може би ако светофарите работеха и регулировчика си вършеше работата, нямаше да се стига до гореописаната сцена. Де факто, че това е ЕДИНСТВЕНАТА роля на държвата, а не да се прави на предприемач, експерт по радио, телевизия, електроенергия, железници, ВЕЦ-ове и всякакви други предприятия. Които после така или иначе действат основно в частни интереси, но масите така и не схващат перверзията на цялата политическа бутафория.

Колко пъти, драги читатели, през последните 17 години чухте някой по телевизията да обясни точно що е то демокрация. Как държавата е регулировчика с ограничени правомощия, който трябва да спазва първо самия той закона и след това да служи на обществото така, че да не се получават катастрофи? Колкото и да съм изкушен да се съглася с г-н Дачков и много от неговите иронични полуистини и полузакачки по адрес на народа и трагедията, която се разиграва около нас ежедневно, все си мисля, че има достатъчно мислещи нормални хора в тази страна, които могат, с помоща на правилния вид информация, да обърнат резултата на мутренско, кагебейската, гейската и доганизираната сган, която е обсебила еднолично държавните структури.

И вместо с кисел нихилизъм да зачеркваме българските писатели (извинявай, Алеко!!!) и композитори (прости ни, проф. Владигеров) и заедно с тях и целия народ, можем да разпростаним идеите, които са вдъхновявали великите умове и сърцатите лидери, положили философските основи на това, което днес наричаме либерална демокрация и да запознаем хората с тези идеи. Демокрацията, г-н Дачков, не е само за академици, вундеркинди, музикални критици и интелектуалци! Тя е за всеки човек. Отговорност е на тези, които смятат себе си за просветени в азбуката на свободата, да разпространят знанието, до което са стигнали, за да помогнат на всички останали. Т. нар. "дясно" в България, планувано и родено от службите по време на перестройката, няма нищо общо с класическата идея за консерватизма да речем на Р. Рейгьн или М. Тачър. И ако имаше истински "десни" в тази страна, щяха да знаят, че истински свободно общество се изгражда с просвещение, а не като очакваме то само да се научи как да не се блъска по пътищата на историческите процеси и ежедневните конфликти.

Е, дори и г-н Дачков никога да не прочете този постинг, поне вие, драги посетители, се надявам да сте схванали моят анти-нихилизъм. Ако искате го наречете вяра, убеждение или надежда. Аз също чета богословски книги. Вероятно по-различно от тези, които г-н Дачков чете. И преди всичко гледам да чета и схвана поучението на онзи Учител, който обеща, че когато познаем Истината, тя ще ни направи свободни - духовно, социално и по всякакъв друг начин.

Иначе каква Истина би била тя?


PS: Позицията ми е принципна, нямам нищо лично срещу Явор Дачков. Но имам нещо принципно против който и да е в тази нация, които има платформа от която може да образова този объркан народ, а вместо това говори общи приказки. България има нужда от будители, образователи, де факто възрожденци, които с думите и с делата си да изпълнят с ново съдържание и смисъл идеята за дясно, свобода, истина, законност и справедливост. Напълно възможно е журналисти от кариерата да не могат да помогнат тук. Още повече ако са школувани в държавни структури като Хоризонт и Хр. Ботев. За новото вино наистина май са нужни нови мехове, а само малкото ЕГН не е достатъчно за това да си нов. Трябва да има и мисъл!

Общинската собственост – отново на колектива

По-важното е обаче, че Пламен минава отвъд емоционализма и посочва някои много реални десно-джобови ситуации с леви ръце в тях. Цитирани са едноличните акционерни дружества „Егида”, „Галатея 2002”, „Лозана” и „Спортна София”. Все такива около които "....през последните десетина година се вихрят скандал след скандал". И сега кмета Борисов ще ги постави на бюджетно финансиране от Столична община. Това не е хватка научена от таекуондо. Това си е направо черен колан по корупция, който може да се заслужи с хватки научени в системата на Тато, Р. Овч., Гоце и Бор.

Пламен Даракчиев изобличава тези схеми и повдига очевадния въпрос: защо продължаваме да имаме такава толерантност към идеята за държавни (общински) фирми? Някой наистина ли вярва, че такива фирми някога биха обслужвали държавата и биха работили за благото на всички нас?

Държавата трябва да получи червен картон и да напусне полето на свободния пазар, едно. И второ, да се заеме с това да осигури ред и законност на това игрално поле, на което право трябва да имат всички предприемчиви граждани.

Според мен следващото (не)мълчаливо бдение трябва да е пред кметството.

Не пропускайте http://plamski.net

"Кръгом марш!" - парламентарния поход за ренесанс на комунизма продължава

Не познавам въпросната червена депутатка. Но познавам думите на Исус Христос - "От плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16). И ако трябва да съдим по насоката, която Станкова иска да наложи, плода няма да е нищо друго освен връщане назад във времето на централното планово производство, контрол върху кой къде ще работи и къде ще живее. Госпожа депутатката явно е пропуснала да обърне внимание, че в едно свободно общество всяко семейство е отговорно за децата си, включително за това да ги води на лекарски и зъболекарски прегледи. В противен случай, защо да не създаде парламента и закон за миенето на зъби, понеже това би било добре за децата, и ако случайно родителите не ги научат на този хубав навик, нека държавата да помогне, видите ли!

Ето по същата логика сега Станкова иска да внесе проектозакон да институира отново комунистическата система на училищен лекарски кабинет. Следващата стъпка сигурно ще е ТКЗС и пионерската организация.

Депутата Ваньо Шарков от ОДС правилно възразил за това, че няма начин да се накарат 4000 лекари да обслужват училищата, след като нямало толкова излишни лекари и зъболекари така или иначе. Но виждате ли, тук логиката е следната: ако държавата плаща за висшето образование да дадени хора, защо да няма после правото да им каже къде да работят? Така беше по комунистическо време. Станкова много добре знае какво иска - тотален държавен контрол върху хората, ресурсите и семейството. И всичко това уж поради грижата за децата.

Не е ли време за десницата в парламента, ако има въобще такава, да напомни на сталинистите-парламентаристи, че работата на държавата НЕ Е да се изземва функциите на семейството. Аргумента на Ваньо Шарков е добър, но всъщност по-важния принцип тук не е дали държавата има излишни 4000 специалиста. Дори да имаше такива, би било неправилно да се харчат пари от държавната хазна за таква такава морално необоснована идея като връщането на лекари в училищата. Една истинска (нефашистка) десница, би трябвало да използва трубината на парламента за това да образова както самите депутати, така и народа за това какви са именно ценностите на истинския консерватизъм. А фундамента на консерватизма е именно ненамесата на държавата в личния живот на хората, включително не-изземването на функциите и задълженията на родителите.

Истински свободното общество е основано на зачитането на свободата и отговорностите на отделната личност и семейството първо и преди всичко, а не просто и само на основата на "дясна" икономическа формула, ако въбще има такава.

Може и да звучи зле, но в едно свободно общество не би трябвало да има как да глобиш родителите на някой за това, че не водят детето си на профилактични прегледи. Такова е естеството на живота. Обществото и един народ като цялост ще успеят тогава, когато семейството, като негова основна клетка, поеме своите задължения спрямо себе си, децата в семейството и всички останали в обществото. Ако над едно дете обаче се осъществява тормоз, ако неговия живот е застрашен, тогава трябва да има граждански, неправителствени организации, които да осигурят подслон и подкрепа в такива случаи. Държавата може да съдейства като направи даренията за такива и други подобни организации, да се приспадат от така или иначе високите данъци. Специално законодателство може да дефинира и регламентира какво е именно малтретиране и насилие, като държавата може и трябва да се намеси тогава, когато неправителствените организации имат нужда от намеса.

В едно свободно общество, държавата трябва да осигури на хората възможноста да бъдем човечни едни към други, да си помагаме и да бъдем отговорни.

А не да ни връща под строй в кошмара на профилактичното това и онова от недалечното минало.

Георги Бакалов

Демокрация в EUSSR!

Брюксел под управлението на левия кмет Фреди Тилман е заприличал на Букурещ по времето на Чаушеско или Минск под управлението на Лукашенко. Скъпи сънародници, ако до вчера сте имали някакво основание да не ви интересува какво се случва в ЕС, то днес като българи имаме задължението да сме информирани и да сме наясно с това какви влияния формират ЕС да е това, което е.

Вече повече от месец след мирната демонстрация разпръсната с насилие от полицията в Брюксел, бодливата тел продължава да краси улиците на града. Дали пък на социалиста Тилман не му се е харесала така евро-столицата повече?

За по-младите граждани на Европа, това е чудесен шанс да се запознаете с културно-музикалното наследство на бившия USSR и може би добър начин да се подготвите за диктатурата на бюрократиората в бъдещия EUSSR.

Новите дрехи на . . . пожарникаря

Преди няколко години говорих с един президент на колеж тук в Щатите. Той междувпрочем каза следното, обяснявайки един от най-важните принципи на които действа университета им: "Учителят е по-важен от предмета!" Това се е запечатало в съзнанието ми и от тогава често съм мислил за истинноста на тези думи. 

Успехът на тяхната образователна програма е заложен в това, сподели президента на колежа, че те не само подбират добри експерти, но реални личности, които са пример за студентите и влияят много повече с това, което представляват като личност и начина по който предават знанията си на следващото поколение, отколкото прилежното придържане към дадена програма и покриването на академични нормативи. 

Това, което ме притеснява най-много като анализирам Борисов и ГЕРБ, е именно, това, че учителя в този сценарии е продукт на система, която никога не е имала реалното намерение да изгради реално прогресивно общество и да гарантира икономическа свобода и законност на гражданите на републиката. 

С други думи, икономическата, или каквито и други програми да пробута Борисов, са чист популизъм дотогава, докато Борисов не направи най-важното изявление, което един евентуален истински български държавник би трябвало да направи и да защитава,  а именно, че истински важният фундамент е свободата и правата на всеки отделен гражданин в България, както и тези на гражданското общество като цяло. А тези права и свободи могат да се гарантират първо и преди всичко с директна конфронтация на корумпираната система и нейните превъплащения, представени по различните държавни институции, медиите, правосъдието и де факто във всяка област на държавата. 

Ако Борисов е наистина излязъл от наследството си на момче на компартията, той щеше да направи свой приоритет борбата с корупцията и установяването на равенството на всички пред закона в България. Общество, в което има справедливост и законност е общество, което има достойнство. А общество, в което има достойнство може всичко. Само в едно такова общество механизмите на т.нар. дясна икономическа платформа могат да дадат желаните резултати. 

Стратегията на Борисов обаче е много по-тривиална - той иска да сглоби партия, в която да привлече икономисти с т.нар. десни идеи и да ги вкара в играта в замяна на даването на позиции по-късно. Тези експерти са натоварени с изковаването на икономическата доктрина на ГЕРБ. Това е капитала, който те слагат на масата за залози.

Капитала на Борисов е неговия висок рейтинг, артистични заложби и успешния кастинг в ролята на "човек от народа" и "мъж със силна ръка". При кастинга му пред общественото мнение не се говорим много-много за това, че има защитена докторска дисертация във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност към МВР.  Имиджмейкърите знаят, че това няма да впечатли интелектуалния елит, а същевременно би могло дори да обърка масите. Подчертава се обаче, че Борисов е черен колан каратист. (Което ми напомня за един друг черен колан в Москва, който след като симулира демократизация за години, сега свали картите и разкри евтината си, властолюбива кагебейска същност, която ние сме подозирали отдавна). 

Не всичко в персонажа Борисов обаче е плод на работата на имиджмейкъри и сценаристи. 

Той е бил бодигард на Живков, който беше друг актьор, отново успешно изиграл ролята на човек от народа. За Живков това изглеждаше доста естествено. Той беше класически лидер-бушон, поставен от Москва, беззъб и безхарактерен диктатор, чиито най-голям успех в политическата му кариера е била сервилноста към Москва. 

Но Борисов действа сега в друг контекст. Той знае как да работи народа и да говори хашлашки, което го легитимира като 100% "момче от народа". Това и на него му идва естествено. Не се опитва да се прави на интелектуалец, а по-скоро е решен да заложи на картата, че всичко си има цена, дори и интелектуалците. Когато купиш интелектуалците, няма голямо значение какво мислят за теб. Важното е какво казват в публичното пространство. 

Легитимацията на ГЕРБ като партия и дори на Борисов като персонаж са и ще продължават да бъдат една от най-важните им задачи на дневен ред. Затова са им нужни икономисти, които тръбят "революционни" икономически програми с популистки ентусиазъм. 

Смея да твърдя, че в страната има много малко хора, които въобще схващат колко грешен е фундамента на нацията и колко дълбоки и радикални трябва да са промените. Истината е толкова болезнена, че надали тя скоро ще бъде чута от средностатистическия роден политик, Борисов бидейки един от успешните такива спесимени. Не политици, а истински държавници са нужни на България. Хора, които разбират универсалните принципи на свободното общество и от там са способни да заложат на полици, които целят защитата и развитието на едно свободно общество. Полици не създадени от експерти, а отразяващи истинската същност на този или тези, които са първопричината за дадената партия. 

Не очаквам хора като Борисов някога да стигнат до такава философска висота. Повечето хора дори и не знаят какво означава акронима ГЕРБ - Граждани за Европейско Развитие на България. Повечето хора просто предъвкват акронима без да си задават въпроса: "Кои граждани? Каква е ролята на тези граждани? От кога пожарникаря Борисов, бивш бодигард на Живков и произведен в чин генерал от агент Гоце, разбира какъв е смисъла на гражданското общество?"

За каква революция говори автора на тази статия? Революции се правят от личности и групи от хора, които контрастират явно и неоспоримо на съществуващото статукво. Революцията в България може и трябва да се извърши от някой и от група от хора, които наистина имат "чисти ръце", неопетнени от бакшишите на червени, жълти и всякакви други политически плазмодии. 

Понеже само учител, който е по-голям от предмета, който преподава, може да претендира за правото да редефинира матрицата на българското общество. Тази матрица не е предимно икономическа, тя е предимно идеологическата неморална матрица на пост-комунистическите псевдо-демократи, бивши чекисти от ДС. Разбираемо е защо човек произлязл от матрицата на тази система размахва най-силно икономическия билет на своята кандидатура. Той просто няма моралния резерв да сложи каквото и да било друго на масата на социалния дебат в България. 

Дами и господа, сега е времето да се вгледаме по-внимателно в новите дрехи на Борисов и неговата партия! 

След изборите ще е твърде късно.

Емблематични изказвания на Борисов:

☞

„Щом са известни бандити — в затвора! Какви доказателства ще им търсим? И какви са тия съдии — някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет.“ — пред журналисти в Слънчев бряг

☞

„Не е виновен този, който яде баницата, когато му е поправен законът така, за да може да изяде цялата баница, а ние да тичаме като гламави по улицата“ — БТВ, Новините; 11 април 2005

☞

"Ако има закон, който да насочва инвестициите, те няма да отиват само в големите градове." - демонстрира десни политически възгледи, 1 април 2007, news.bg

☞

“Никога няма да се събера с “Атака”, но им се радвам, че са единствената опозиция на политическата олигархия в България.”

☞

"И понеже уважавам институциите, повече вие от мене за Първанов няма да чуете и вие няма да говорите, нали..." - на учредителното събрание на ГЕРБ, 3 Декември 2006

☞

“До този момент освен действащия президент, на практика няма друг кандидат и след като няма друг - нормално е да се поддържа този” - на тема кого ще подкрепи за президентските избори

☞

“Всички чакат да се омаскарим като другите партии, но ако ние станем като тях, аз ще разпусна партията. Властта на мен не ми трябва. Власт ми е дал народът със своето одобрение, което имам от години. Аз искам да дам властта на вас.” - по повод учреждението на партия ГЕРБ, 3 декември 2006

Размисли за стачката на учителите

В този ред на мисли се запитах законна ли е и справедлива ли е стачката на учителите. И отговорът е много прост : “И справедливост за всички”.

Аз не съм учител, но се замислих ако бях такъв, какви мисли биха ми минали през главата:
 
“Идва първо някой на власт и ми обещава че за 800 дни “Шъ съ упрайме”. Чакам си аз, работя си. Правя всичко каквото искат от мен. Минават дните и разбирам, че в същност, този някой не бил казал точно това, а искал да каже-е-е.........и по нататък не издържах и изключих телевизора. После колеги ми казват, че в същност идеята била че за 800 дни, щели да се създадат условия и среда, в които всеки един от нас да може да работи и да успее. Казвам си - И това звучи добре. Продължавам да работя и да се надявам. Ама минаха още 800 дни приблизително и аз реших да не гласувам за третите подред 800 дни. Защото и това не се указа вярно. Нито условия ми създадоха нито заплатата ми се увеличи.
 
И аз реших да гласувам за един миловиден красив младеж, на около тридесет години без трудов стаж. Друг интелигентен “чужденец”, дошъл този път от Братска Русия. Без семейство, живеещ с любовницата си. (Ама както и да е това го преглътнах някакси, защото ми обеща): Дойда ли на власт на всички хора веднага ще вдигна заплатите с 20 %”. Добре звучи, казах си аз, не е кой знае колко ама е “сигурно”. После се оказа, че не мога да докажа, че съм гласувал за него (на времето имаше печати в паспорта и се доказваше това), и той реши да вдигне с 20 % ( с 10 през юли и с 10 през октомври) само на тези които не само сега но и преди са гласували за него. Е кажете ми как да не стачкувам сега?
 
Този път не им вярвам. Първо ще ми увеличат заплатата и за тези и за предходните избори, и ще ми създадат условията за труд, а пък после аз ще им обещая, че ще се върна на работа. И те като изпълнят моите искания може и аз да проявя чувство за хумор и да речем мога да реша и да-а-а......... Но, не в същност няма да правя глупости или да се шегувам както те се “пошегуваха” с мен вече 6 и повече години. Аз съм добър, отговорен и интелигентен човек и просто искам справедливост. Както каза Мел Гибсън в “Смело сърце”: Фрий-й-й-да-а-ам!!! Ще изляза на площада и ще извикам колкото ми глас държи: “Справедливо-о-о-о-ост!”
 
За жалост, истината е следната: обещания, обещания, обещания. Но само толкоз. Ако някой управляващ е “справедлив” само към едни, значи правдата и истината в дадена нация е изкривена. Още повече, ако несправедливостта е насочена срещу образованието, сферата която има отговорността за настоящето и бъдещето на поколенията. Защото именно образованието било то чрез училища, колежи, университети, научни институти или чрез преквалификации, семинари, курсове, стажове и практики носи напредък, новаторство, прогрес, промяна и води до по-добър, по-изобилен и по-успешен живот. Да не забравяме, че живеем във века, аз бих казал ерата на новите технологии, в която водещи са именно знанието, ноу-хауто и иновациите. Страна която не инвестира в образованието, не инвестира в сегашното и бъдещето.

Ако в една нация образованието не е на почит, не се реформира, не се развива, а учителите са съзнателно непочитани и унизени, то тази нация е обречена на провал.  Ако това не се промени спешно значи съзнателно някой, който и да било той, е решил да спре развитието на нашето поколение и на поколениията след нас с цел да ни направи отново роби. Защото само простите, невежи, неинформирани и неграмотни хора са лесни за манипулиране и контролиране.
 
Но някой може би ще се възмути и каже: “Добре де, защо само на пенсионерите и учителите, ами какво да кажем за лекари, шофьори, хигиенистки,  миньори, войници, полицаи и други?” Прав си и аз това се питам. Трябва да има справедливост за всички! И ще добавя, а какво да кажем ние които не сме държавни служители. Справедливо ли е от нашите пари, данъците които ние сме внесли в държавата, някой си да ги харчи по начин както намери за добре и то без да ме пита? Защото кой е по-голям, министърът който харчи или ние които сме го назначили гласувайки за него и сме му дали пари за да харчи? Не може ли с част от парите които ние всички сме внесли в държавата да се направи нещо за всички. За да има справедливост за всички! На мен не могат да ми увеличат заплатата с държавни пари, защото съм в частния сектор, ама поне да запълнят някоя дупка на пътя, или да направят нова градинка за децата ни, да ни платят поне по една бяла пломба на годината и т.н. и т.н....
 

Върволици от коли забързани нанякъде

По някакъв странен и сюрреалистичен начин, върволицата от коли и шума на клаксонит за мен вчера се яви като преобраз на целия ни народ. Забързани, нехаещи от това, което се случва по върховете, зад кулисите или във фундаментите на българското общество. И както може да се предполага, масата от хора биха излезли от колите, за да застанат до протестиращите само ако настъпи икономическа криза и им свърши горивото или парите за гориво и храна. Което е разбираемо, но не и оправдаемо. Понеже не само с хляб ще живее човек, но и с достойнство и справедливост.

А сега трябва да тръгвам, понеже като всички нормални хора и аз трябва да се наредя на опашката от коли пред нас, за да се придвижа до центъра и да се гмурна в морето от заетост и проекти, които запълват 12 часовия ми работен ден. И въпреки това планувам следващия понеделник да съм отново там. И кой знае, може пък да се чуе и малко по-друг шум този път, не само от клаксони.

Внимавай, маминото!

Понеже много добре знае, че дори през 90те, когато марионетните правителства на Беров и Виденов бяха на власт, не мълчах, та камо ли сега ще го направя. Друг е въпроса кога, как и по каква причина аз избирам да говоря или не.

Колко ли българи се водят от принципа: "Внимавай маминото"? Докога този екстремен инстинкт за самооцеляване ще ни държи заложници на група безскрупулни лъжци - агенти, които с най-арогантен тон заявяват, че били станали агенти от родолюбие и че кой нормален човек бил се интересувал от досиетата?

Моята вяра ми дава силата да съм себе си. Да кажа това, което мисля. Тъжно е като си помисля колко т. нар. "християни" или - "вярващи", не правят връзка между вярата и истината. Способни са да се скрият в някой храм или църква и да се молят на Бог, който казва в една от своите заповеди: Не лъжи!, а после излизат на улицата, впускат се във водовъртежа на ежедневието и като безчувствени дебелокожи гледат как лъжата арогантно им се присмива от екрана и от страниците на платените публикации.

Ако можеха само тези нормални хора да четат мисли....може би тогава биха се сепнали от зомбираното си състояние. Но нейсе.

А пък аз по принцип не чета мислите на хората. Не бих имал нервите за такова нещо. Но сега май ми се иска да опитам. Готови ли сте? Съсредоточавам се, съсредоточавам се, съсредоточавам се! Мисля, че успява-а-а-а-м......

"Тази овча маса. Така си и мислех. Ще повярват каквато и глупост да им пласирам. Агент от родолюбие. Що не? Нали от малки им пържат мозъците с т'ва клише в училище. Ако пък и на половината от тях им дреме за родината. Нали си ги знам. Грижа ги е само за едно - да спечелят някой и друг лев, да има банани за нова година и пари за морето през лятото. На кой му дреме за мойто досие? И какво ще направят дори и да се ядосат? Импиичмънт? Та то половината сигурно не знаят даже к'во е т'ва импичмънт. Пък и Серьожа как им го каза.... Ей, тия младите...старата гвардия ще надминат. Бай ти Тошо ще надминат значи..."Кой нормален човек се интересува от досиета днес"? Направо гениално! Нормален човек - как звучи само. Ех, тия в Москва не си поплюват. Как са ги обучили само младите.
Не като тея на улицата всеки понеделник. Безделници и неудачници някакви сигурно. Нямат друго к'во да правят, подписи тръгнали да събират. Пък Сугарев казал, че наблюдавал и следял тази гражданска инициатива. [Сумти] ....гражданска, а? Ако бяха тези граждани на място, да са хванали нещо да направят за хората. Пейките в парка да боядисат. Или нещо подобно да свършат. Така, де!

Импичмънт. Да бе. Айде, че и времето застудя. Да видим колко още понеделника ще изкарат. Докато нормалните им гледат сеира...А, чакай бе...не би трябвало да гледат нищо, нали наредих тея от би-ти-ви-то да не се занимават с тая работа..."

[Трясък]

Айде бе... не мога да повярвам. Успях да прочета мислите на....познахте ли? Ами да, именно. Гоце!

Не мога да повярвам. Дано сега майка ми да е спокойна. За четене на мисли или за мислене по принцип все още не могат да ме опандизят, нали? Или и за това има нов указ вече? Или нова служба. Пишете ми ако имате информация. Да не докарам пак някоя беля на главата на майка ми, ако вземат да ме заключат за мислене на глас...

Демокрацията според Борисов

1) Основния фокус в този материал не е персоната на Бойко Борисов, а действията на администрацията на президента Буш

Това изглежда е факт, който самовлюбения кмет пропуска изцяло. Това стана ясно от неговото "случайно" съвпаднало с днешния ден участие в Шоуто на Слави. Борисов, в ролята си на заместващ Слави Трифонов и действащ не по-малко уверено от него, коментира случая с публикацията надълго и нашироко, като от време на време се обръщаше за кураж към Тошо Тошев от Труд, който беше в публиката. Кмета набързо и с привичния за него популистки замах заклейми публикацията като поръчка от името на Иван Костов и Веселин Методиев.

Невероятно е, как може някой, който си мисли, че всичко се върти около него, да не види колко всъщност неговата персона не е въобще в центъра на статията публикувана от CQ. След прочит на материала, става ясно, че автора на статията криткува администрацията на Буш за това, че в опита си да се бори с тероризма се е обвързала с разни съмнителни типове по света, а не се занимава толкова с това да атакува Бойко Борисов.

Ако знаеше как, Борисов можеше да обясни това и да постави нещата в съвсем друга светлина. Но за да направи това, той трябва първо сам да разбира политическите динамики на американския политически живот. Понеже таргет аудиторията на този материал не е София, България, а Вашингтон, САЩ.

Нека сега да свържем логически отделните блокове на теорията на Борисов, че статията била написана по поръчка на Костов. Ако това е наистина така, то тогава според Борисов, излиза, че Костов е поръчал разследване за швейцарска банка чрез която да се криткува Буш. Понеже в основата си материала има за цел именно това, а не вътрешните политики на България. Някой да каже с мен "Царя е гол"! Или "Теорията на кмета не се вързва!." Или каквото искате. Само не казвайте, че статията е написана по поръчка на Костов, моля ви! Това не ме прави Костовист, просто е важно да констатираме фактите и истината!

2) Срещите в ЦРУ

Другия основен момент в статията на CQ e цитата на Джон Маклафлин, бивш заместник директор на ЦРУ, който е бил обвързан в процеса на сработването на България с ЦРУ. Маклафлин казва, че не можел да си спомни да е срещал Борисов някога. Излиза въпроса: кой точно е срещал Борисов на посещението си във Вашингтон? Защо кмета тази вечер по телевизията кмета не назова имената на хората, които е срещал, за да приключат спекулациите. Това не са били тайни срещи, а официални такива. Защо Маклафлин, който е бил директно въвлечен в нещата с България, дори не си спомня за Борисов?

3) Демокрацията според Борисов

Застанал пред камерата на народното мнение, Борисов се оправдаваше за това, че по негово време като вътрешен министър се извършили много мафиотски убийства с цел разчистване на сметки. Според Борисов, това било един вид "възмездие" и било добре, че така станало. "Ами ако бяха останали живи?", задава реторичен въпрос от екрана самодоволния кмет. И по-късно - "Аз съм голям демократ!"

Това е демокрацията на Бойко Борисов - да се надяваме, че мафиотските босове ще се изпозастрелят сами, за да настане мир, законност и сигурност в обществото.

Въпрос от един политически маврик - това ли е, на което тряба да разчитаме, ако и когато симпатягата с непринудени хашлашки обноски се кандидатира за президент или премиер един ден? Това ли са принципите на които залага той за намаляването на престъпността в София за времето в което Бойко Борисов ще е кмет?

Лично мен не ме радва, че "лошите" се избивали сами. Такава глупост и популистка пропаганда е обидна и подигравка с мислещите хора в обществото. За останалите може и да звучи като добра идея и да работи успешно в опитите на Борисов да подготви невежите маси за това да го изберат, но на някои от нас ни се повръща като чуем такива безочливи, нагли и мафиотски концепции за устройство на обществото.

Един истински демократ знае, че демокрацията и справедливоста печелят само тогава, когато се спази върховенството на закона и престъпниците бъдат подведени под отговорност, а не оставени да се избиват в стил "Дивият Изток". Ако Бойко Борисов е толкова голям приятел с американците, да ги помоли да му пратят някоя и друга книжка, която обяснава какво точно е демокрацията и как тя работи в Америка вече повече от 200 година не затова, че лошите са оставени да се самоизбиват, а поради стремежа на обществото и институциите да прилагат закона.

Всичко друго са холувудски филми на измисленото. Ако Борисов чрепи идеите си за демокрация от такива амеркански източници, може би е добре да се каже и това на хората.

Хайрадин арестуван; Ахмед Юсеин прави PR на джихадистите

По късно днес сайта www.news.bg публикува информация в която се казва, че "парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията ще поиска от Дирекцията по вероизповеданията пълен отчет на религиозната картина в Родопите." Цитиран е и заместник-председателят на комисията Ахмед Юсеин от ДПС.

По повод ареста на бившия мюфтия, депутата от ДПС направил следното изказване пред Дарик радио: "Знам от преди, че той е привърженик на радикалния ислям, но чак до там да бъде лидер на „Ал Кайда" не ми се вярва и малко съм притеснен от тези разкрития."

"Не ми се вярва"?!

Момент само! Аз ли съм единствения, който вижда нещо МНОГО грешно в една такава картина?

Що за подигравка е едно такова изказване? Полицията провежда операция, прави разкритие, фактите за джихадистка пропаганда са налице, но на г-н Юсеин "не му се вярва"?!?!

(Ако пресата беше писала някаква митична история за протестанска "секта", която вари деца в казан и ги яде живи, г-н Юсеин щеше пак толкова скептично настроен към изнесеното в медиите?)

Юсеин обаче не спира до тук. По-натам обяснява, че знае за това, че има български мюсюлмани, които са вербувани и са учили в арабски екстремистки училища. "Стараем се те да не вършат религиозна дейност и затова на тази основа те тръгнаха да правят някакви сдружения, добави депутатът."

"Някакви сдружения"?!?

"Някакви" като например проповядващи джихад и шария, може би?

Капака на всичко е края на статията, в която депутата от турската партия изразява притеснението си "раздухването на последния случай да не изостри настроенията в обществото."

"Раздухването" на последния случай обаче не е раздухване, а реални факти. Те дори не са нови такива и хора като Юсеин знаят това много добре. Изказванията на депутата са тотално манипулативни. В лицето на факти и доказателства, които са били напълно достатъчни за провеждането на специална операция, на господин депутата "не му се вярват" тези неща и според него това е "раздухване" на случая.

С други думи, ако случайно някой започне да образова общественоста относно естеството на радикалния Ислям, това ще е "раздухване" и изостряне на настроенията. Защо ли такива изказвания ми намирисват отдалече на една добре полирана PR кампания на ислямистите?

Всичко това ВЕЧЕ се случва в Западна Европа и Щатите. Ислямистите знаят как да говорят политически общи фрази и да смекчават имиджа на радикалните джихадисти.

Вливането на пари от Саудитска Арабия за изграждането на джамии и специални училища е процес, който е започнал много отдавна. За това писа още през 2004 година журналистката Яна Бюрер Тавание от в-к Капитал. В свой специален разследващ доклад, г-жа Тавание казва:

"Една организация излиза наяве, когато потърсихме радикален Ислям в България: Ал Уакф - Ал Ислами, фондацията, която подпомага Уахабизмът в Европа.

Фондацията изгражда няколко джамии в България и организира чрез финансиране пътуването на Главният мюфтия Фикри Сали до Саудитска Арабия през юли миналата година. Докато все още няма доказателства за въвлечеността на Ал Уакф в терористични дейности, нейната холандска структура, която кани Сали в Саудитска Арабия--бива заподозряна след като се разбира, че шестима от терористите, отвлякли самолетите на 11 септември присъствали на семинар, организиран от нея. (Ал Уакф е измежду тези няколко организации, които са били дадени под съд от семействата, пострадали от атентатите на 11 септември 2001г.)...."

За да прочетете повече от разследващата статия на г-жа Тавание, заповядайте в блога www.middlebeast-bg.blogspot.com

За начало: що е то mavericks?

Разбирам всичко това. И аз не харесвам пластмасите и винаги гледам да избегна пластмасови чашки за кафе, вилици, лъжици и каквото и да е изкуствено нещо, което производителя очаква от мен да пъхна в устата си с цел ефективност и удобство. Напук на технологическия прогрес продължавам да предпочитам керамична чаша за кафе и метални прибори. И не мисля, че това някога ще се промени, поне що се отнася до мен. Но света се променя без да пита мен и теб.

Твърде много процеси от край време са извън нашия контрол. Отделния човек, че дори и влиятелен такъв, живее с непрекъснатото усещане за неспособноста да изпревари събитията, дори и да иска. За момент може и да изглежда сякаш сме направили правилния ход и сме с един гърди преднина. Пред конкуренцията, събитията или дори самия живот. Но тези моменти са толкова мимолетни, че не могат да неутрализират токсичното усещане за непрекъсната надпревара и догонване, с което жиеем.

Важно е да погледнем в историята, но дори по-важно е да погледнем в настоящето и бъдещето. България днес се нуждае от политически маврици. Маврик означава "независимо, свободомислещ човек, неконформист". В един български онлайн речник обаче, термина е преведен като "отцепник, човек незачитащ обществени и правни норми". Същата терминология намираме и в може би най-ползвания българско-английски речник http://sa.dir.bg/. Това е ужасен превод. Истината е, че на английски думата maverick не е негативна такава! А на български дори няма подобен термин. Де факто, за да опишем този политически и граждански нов биологичен "вид" , от който отчайващо има нужда българския народ, не можем да намерим дори подходящ термин. Седемнадесет годшния политически експеримент, който съществуващите партии и политици осъществиха с българския народ, не успя недвусмислено да запълни със съдържание основните термини, с които демокрацията борави. Например такива като: демокрация, свобода, независимост, права, законност, ред, капитал, предприемачество. Не знам с какво трябва да заменим "баджанак", но рано или късно трябва да има дума за това ново поколение свободомислещи хора, от които отчайващо имаме нужда.

Щях да предложа "нон-конформист" или "неконформист", но се оказа, че и за тях няма добър превод. Докато на английски идеята за това да си non-conformist означава някой, който не се съглсява сляпо с наложени начини на мислене и носи голяма доза достойнство, чуйте как превежда термина отново същия български онлайн речник: "сектант, свободомислещ човек"! Невероятно, но факт! Случайно ли е, че до "сектант", българския преводач е сложил думата "свободомислещ". Според мен това показва и част от голямата трагедия на нашия народ, а именно продължаващото да липсва зряло, аргументирано разбиране за какво е това свобода.

А какво означава сектант? Никой не знае точно, но всички някак си знаят, че е нещо негативно. Знаят, понеже държавно-олигархично контролираните медии са се погрижили да "знаем". Термина е отблъскващ и така, по много фин, манипулативен начин, свободомислещите са лесно стереотипизирани като сектанти, странни, реакционери, лоши и нетипични за "нашия" манталитет.

Но чакайте, става дори по-интересно. Нека погледнем думата "дисидент":

I. a несъгласен, който е на противно мнение

II. n разколник, отцепник, схизматик, отстъпник, дисидент

Какво излиза от този превод - дисидентството е също някаква мръсна работа, нали? Разколник! Отцепник! Схизматик! Отстъпник! Несъгласен!

С други думи, проблематична личност, която само внася смут в обществената идилия.

Различна картина за това какво означава да си дисидент получаваме от Оксфордския тълковен речник: "някой, който се противопоставя на официалната политика, особено в едно авторитарно общество".

В своята книга "Казуса демокрация" (The case of democracy), руския дисидент от еврейски произход Натан Шарански, коментирайки липсата на демокрация в арабските страни, обръща внимание на факта, че в арабския език трябва да се създават нови думи, с цел да се опишат и предадат идеите на свободата и демокрацията.

До къде е стигнала България в своето разбиране за демокрацията и свободата? Готови ли сме да отделим времето да провокираме себе си към размисъл в който да преразгледаме установените нрави и подсъзнателни процеси, които доминират голяма част от начина по който смиламе действителноста около нас?

На такива и други подобни въпроси ще отделим място в този нов сайт, независимо дали ще ползваме думи на английски, френски, немски, руски или друг език. Истината, независимо на какъв език казана, е отправната точка на всичко, което ще се публикува тук. А това е по-важно от така или иначе реално несъществуващите "чист" език или "чиста" раса. Или настъпих някой по националистичния мазол?

---
*mavericks на български най-добре би звучало като "маврикс"