Oт Ралф Рейланд,
www.ibdeditorials.com
Малките бизнеси* създават близо 80 процента от новите работни места в американската икономика, и Барак Обама предлага по-голямата част от тяхната печалба, създаваща нови работни места, да трябва да бъде изпращана към Вашингтон.
От средата на деветдесетте, секторът на малкият бизнес е създал 78. 9 процента от новите работни места в Съединените Щати. Сенаторът Обама твърди, че неговият предложен данък на приходите над $250,000 едва ли ще подтисне създаването на нови работни места в този ключов сектор (малкият бизнес), защото "98 процента от малките бизнеси печелят по-малко от $250,000."
98 процентовата цифра може и да е вярна, но тя прикрива повече, отколкото разкрива. Обама стига до неговите успокоителни 98 процента като смесва фирмите без служители - тоест, по-голямата част от малките бизнеси, с малките бизнеси, които имат от 50 до 100 служители. Данните за преброяване сочат, че 79 процента от всички американски компании, включително големи и малки фирми, нямат никакви служители. Също така, доклада на SBA (Small Business Administration) показва, че 52 процента от малките бизнеси в икономиката на СAЩ са домашни бизнеси - тоест, не такива, които биха създали нови работни места.
Както се казва в Ню Йорк Таймс относно 27-те милиона малки бизнеса в страната: "според цифрите събрани от Администрацията на малкия бизнес (SBA), има по-малко от шест милиона малки бизнеса, които всъщност имат някакви служители. Остатъкът е всъщност фирми наречени не-работодатели, които обявяват приход, от хобитата или работата на свободна практика на регистрирани собственици, печелейки около $1,000 годишно."
И така, третирайки продавачите на лимонада по улиците по същят начин както например един строител с 100 служителя, Обама може да ни измами с изказването, че 98 процента от малките бизнеси в Америка не ще бъдат ударени от неговите предложени увеличения на данъците върху дохода.
Той всъщност казва на 59-те милиона служители в сектора на малкия бизнес, че няма почти никакъв шанс (най-точно, че шансът е 2%), тяхната работа или приходите им да бъдат негативно засегнати от предложените от него данъци, но истината е, че те са фактически насочени точно към малките бизнеси, които имат най-високите приходи, и наемат най-много работници.
"Две - трети от печалбите на малките бизнеси са фактически спечелени от домакинства, които печелят повече от $250,000 годишно. През 2006 г., $473 милиарда от $706-те милиарда от печалбите на малките бизнеси са придобити в домакинства, за които Обама казва, че ще подлежат на данъци." Това ще прехвърли по-голямата част от печалбите на сектора на малкият бизнес във федералната съкровищница.
"Данъчната ставка на по-голямата част от прихода на малкия бизнес може да достигне 54.9 процента под президентството на Обама. Индивидуалната върхова ставка ще се увеличи от 35 процента до 39. 6 процента и общественото осигуряване / здравното осигуряване може да се увеличат от 2. 9 процента до 15. 3 процента. Като съберете двете неща заедно и получавате 54. 9 процента."
Чрез увеличаване на разходите, по-високия бизнес данък на Обама ще има директен ефект и върху цените на стоките и услугите. Предложената от него 54.9 процентова данъчна ставка ще да бъде най-висока от времето на администрацията на Картър, когато ръста на безработицата и инфлацията в страната достигнаха, съответно максимум при 7.6 процента и 13.5 процента.
"Увеличенията на данъка на Obama ще ви засегнат само ако имате регистрирана пенсионна спестовна сметака и ако: 1). имате някакви спестявания, 2) купувате неща от малките бизнеси или 3) търсите работа," обяснява саркастично Гроувър Норкуист, президент на организацията “Американци за данъчна реформа”. "Ако попадате в една от тези категории, неговите политики ще извадят пари от джобовете ви. В противен случай, нямате проблеми."
С федерални данъци върху доход, Обама казва допълнително, че "95 процента от работещите семейства ще получат дял." Това, всъщност, е невъзможно, защото над една-трета от тези домакинства не плащат федерални данъци върху дохода си.
Вместо да им бъде позволено да задържат по-голямата част от приходите си, чрез данъчни облекчения, Обама всъщност предлага парите да оидат в джобовете на други хора, като част от неговата стратегия за „разпределяне на богатството".
Подобно, Обама казва, че онези, които печелят по-малко от $250,000 на година,"няма да видят дори и едно пени увеличение в данъка". Още веднъж, това, което той не казва, e, че неговите данъци ще връхлетят всички потребители чрез по-високите цени на стоките и услугите, в следствие на увеличените данъци.
---
*В САЩ за “малък бизнес” се считат компании, които имат от 1-250 работника
Tuesday, October 28, 2008
Saturday, October 11, 2008
Истинското лице на Станишев!
Ако досега някой се е съмнявал относно истинската природа на Сергей Станишев, то нека всички съмнения отпаднат след гледането на горният клип. Премиерът на едно от най-позорните правителства в новата история на България си показа истинската арогнатна натура в цялата му нагла прямост.
Без значение какво някой от нас мисли за тези, които предадоха подписката на Станишев (или техните партии), в случая е важно да се види не това, а буквално махленското поведение на Станишев.
Зловонното и инфантилно отношение на Станишев е скандално, откровенно глупашко и обидно за цялото общество. Ако в тези хора имаше дори КАПКА достойнство, те трябва да настояват за неговото публично извинение!
Може да се каже, че "циркаджийското" изказване на Станишев и то пред камерите е поредното поругаване с българската държава и нейните институции, в случая изпълнителната власт. Още един тъжен и срамен ден за България!
Тъкмо когато си помисли човек, че Станишев не може да слезе по-надолу, той вземе, че изненада и най-дръзките ни представи за потенциалните низини в душата и поведението премиерски.
Friday, October 3, 2008
Анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент
Конституцията на България е върховният закон на страната ни. За жалост малко са редовите членове на нашето общество, които при нарушение на правата им интуитивно се обръщат към закрилата на върховният закон. В пост-комунистическият манталитет на обществото ни е по-важно какво казват треторазредни наредби и недоносените законодателни инициативи на някои парламентаристи, отколкото Конституцията.
Такъв е и казуса с измененията на семейният кодекс. И тъй като е възможно темата да заварва много от читателите на този материал неподготвени, можете да се запознаете с проблемите свързани с нея на този адрес.
Слонът в стъкларският магазин, който обаче никой май не забелязва е това, че предложението за узаконяване на т. нар. "фактически съжителства", буквално и директно подменя основен конституционен постулат, гарантиращ статута на брачната институция.
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
В предложените от правителството на Станишев изменения на семейният кодекс има много проблематични положения, които трябва да бъдат обсъдени не само от прависти, но да се чуе и гласът на обществото. За момента вносителите са избрали тактиката на игнорирането, дори тогава когато над 20 граждански организации и над 2,000 подписа са внесени в Народното събрание по този повод. Те се надяват тези хора просто ей така да изчезнат един ден като лош сън, който ги е споходил в неподходящ час и ден.
Мартин Димитров нарече законопроекта "опасен". И наистина той (законопроекта) е опасен за цялостта на брачната институция, но е опасен и по друга причина, а тя е именно следната: идеята за узаконяването на т. нар. "фактическо съжителство" е на практика модифициране на ясно артикулиран от Конституцията постулат засягащ брачната институция!
Ако Конституцията постановява недвусмислено, че "бракът е доброволен съюз между мъж и жена", то какво правят вносителите на този законопроект? Те изменят установен от Конституцията ред и закон.
Проектозакона за изменение на семейният кодекс е арогантен шамар в лицето на българското национално достойнство. Той е анти-национален, понеже заменя традиционната визия на българското общество относно семейството и брака с някаква нова, уж модернистична видите ли визия за "фактическо съжителство".
Какво ли би казал Ботев за това?
А Левски?
Кой от иконите на националното ни достойнство би одобрил това хладнокръвно покушение срещу българското семейство?
Ще се нареди ли до тях с чиста съвест някой от вносителите на този позорен проекто-закон?
Но нека оставим настрана моралното и анти-националното измерение на предателството, което беше прието на първо гласуване в Народното събрание на 2ри октомври. Ясно е, че гласуването на този позорен закон е политическа поръчка, която мирише на лобистки пари. Вече и за малките деца е ясно, че това е хомосексуалното лоби и то действащо с подкрепата на своите активни евро патрони. Да оставим и това колко неестествено, обидно и преверзно е българският парламент да заляга над изкуствени и никому ненужни промени в семейният кодекс, тогава, когато България се тресе от корупция и насилие.
Но дори да пренебрегнем горните, не можем да пренебрегнем явната и безочлива подмяна на установеният в чл. 46 конституционен статут на брака.
"Бракът е доброволен съюз между мъж и жена" Чл. 46 (Конституция на РБългария)
Там не пише "фактическото съжителство"! Защо някои се опитват да пуснат информационна завеса и реално да модифицират конституцията чрез своите манипулативни ходове?
Ако те са толкова убедени, че традиционното и същевременно конституционното разбиране за бракът като съюз между мъж и жена трябва да бъде анулирано или модифицирано, готови ли са това да се реши на един национален референдум?
Според някои не било важно какъв щял да бъде статута на брачната институция? Всеки видите ли, си имал проблеми и брачни несполуки?
Но това не е така с ред други закони, защо изведнъж да е нормата при този? В обществото ни има хронични лъжци, това значи ли, че трябва да направим компромис с истината и да узаконим съжесвидетелството, на базата на това, че и като хора и като общество сме се провалили отново и отново на този морален тест?
А какво да кажем да хроничните крадци и насилници?
Откога Народното събрание гласува закони съобразяващи се със и дори узаконяващи несполуките, аномалиите и дисфункциите на лично, корпоративно и държавно ниво?
Освен, че е основният закон, не описва ли Конституцията един вид идеалът на един народ за вида общество, към което то се стреми? Този идеал задължава и дава насока както на отделните личности, така и на цялото общество и неговите институции в стремежа им към изграждането на свободно и справедливо общество.
И хора и политици могат да имат своите лични идеи за брак и съжителство, както и да вземат своите решения в личният си живот. Но що се отнася до конституционно установени положения, и законодателя, и обществото трябва да се съобразят с постановеният и приет от всички идеал и закон.
Идеалът, а оттам и законният статут на брачната институция е всъщност един от националните идеали, които придават достойнство както на отделните личности, така и на цялата нация. Вместо обществото и държавата да се стремят да подпомогнат по всеки възможен начин постигането на този личен и национален идеал, ние ставаме свидетели на приемането на един срамен проектозакон целящ именно неговото унищожаване чрез приемането на някакви си квази-бракове, наречени с лабораторното название "фактически съжителства"?
(Бели сватбени рокли? Шафери и шаферки? Хора и ръченици? Пожелания за щастлив брак? О, не! Добре дошли в бъдещето според както си го представя Огнян Герджиков. Според умниците-вносители, това всичко това било видите ли отживелица. Отсега натам всичко ще се свежда до бюрократ, който обявява двама души дошли в неговата канцелария за "фактически съжителстващи". Звучи атрактивно, нали?)
Но да оставим мелодрамата и "глупавите" ни емоционални и човешки асоциации на идеята за брака с такива вълнуващи идеи като сватба и семейство!
Нека поговорим сериозно: Как е възможно въобще държавата, в лицето на правителството, президента и парламента, явно и безочливо да посяга на конституцията и да изменя установен от нея постулат без съгласието на народа?
Ако днес позволим това да стане с чл. 46, кой ще е следващият?
До кога обществото ни ще търпи това своеволие?
Апелирам към всички мислещи българи - нека заедно изобличим този удар по Конституцията, който представлява приемането на предложението за узаконяването на "фактическото съжителство"!
Тук въпроса не е дори дали някой от нас са за или против по-либерални форми на брак и съжителство! Може да ви звучи шокиращо, но въпроса е принципен - ако на тях им бъде позволено днес да "отвлекат" чл. 46 на българската Конституция, какво следва после?
До кога ще сме безмълвни?
Трябва ли българите да излизат на улицата само когато някой им отнеме комата хляб от масата?
Не е ли време да покажем на самозабравилите се в парламента, че има и мислещи българи, които не смятат да толерират позорните и арогантни действия на търговците в храма на българското законодателство?
Нека се присъединим към действията на организации като Асоциация Общество и Ценности, както и други такива и нека дадем ясен и силен сигнал на анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент!
Георги Бакалов
В медиите:
Дарик, Mediapool, bTV
Такъв е и казуса с измененията на семейният кодекс. И тъй като е възможно темата да заварва много от читателите на този материал неподготвени, можете да се запознаете с проблемите свързани с нея на този адрес.
Слонът в стъкларският магазин, който обаче никой май не забелязва е това, че предложението за узаконяване на т. нар. "фактически съжителства", буквално и директно подменя основен конституционен постулат, гарантиращ статута на брачната институция.
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
В предложените от правителството на Станишев изменения на семейният кодекс има много проблематични положения, които трябва да бъдат обсъдени не само от прависти, но да се чуе и гласът на обществото. За момента вносителите са избрали тактиката на игнорирането, дори тогава когато над 20 граждански организации и над 2,000 подписа са внесени в Народното събрание по този повод. Те се надяват тези хора просто ей така да изчезнат един ден като лош сън, който ги е споходил в неподходящ час и ден.
Мартин Димитров нарече законопроекта "опасен". И наистина той (законопроекта) е опасен за цялостта на брачната институция, но е опасен и по друга причина, а тя е именно следната: идеята за узаконяването на т. нар. "фактическо съжителство" е на практика модифициране на ясно артикулиран от Конституцията постулат засягащ брачната институция!
Ако Конституцията постановява недвусмислено, че "бракът е доброволен съюз между мъж и жена", то какво правят вносителите на този законопроект? Те изменят установен от Конституцията ред и закон.
Проектозакона за изменение на семейният кодекс е арогантен шамар в лицето на българското национално достойнство. Той е анти-национален, понеже заменя традиционната визия на българското общество относно семейството и брака с някаква нова, уж модернистична видите ли визия за "фактическо съжителство".
Какво ли би казал Ботев за това?
А Левски?
Кой от иконите на националното ни достойнство би одобрил това хладнокръвно покушение срещу българското семейство?
Ще се нареди ли до тях с чиста съвест някой от вносителите на този позорен проекто-закон?
Но нека оставим настрана моралното и анти-националното измерение на предателството, което беше прието на първо гласуване в Народното събрание на 2ри октомври. Ясно е, че гласуването на този позорен закон е политическа поръчка, която мирише на лобистки пари. Вече и за малките деца е ясно, че това е хомосексуалното лоби и то действащо с подкрепата на своите активни евро патрони. Да оставим и това колко неестествено, обидно и преверзно е българският парламент да заляга над изкуствени и никому ненужни промени в семейният кодекс, тогава, когато България се тресе от корупция и насилие.
Но дори да пренебрегнем горните, не можем да пренебрегнем явната и безочлива подмяна на установеният в чл. 46 конституционен статут на брака.
"Бракът е доброволен съюз между мъж и жена" Чл. 46 (Конституция на РБългария)
Там не пише "фактическото съжителство"! Защо някои се опитват да пуснат информационна завеса и реално да модифицират конституцията чрез своите манипулативни ходове?
Ако те са толкова убедени, че традиционното и същевременно конституционното разбиране за бракът като съюз между мъж и жена трябва да бъде анулирано или модифицирано, готови ли са това да се реши на един национален референдум?
Според някои не било важно какъв щял да бъде статута на брачната институция? Всеки видите ли, си имал проблеми и брачни несполуки?
Но това не е така с ред други закони, защо изведнъж да е нормата при този? В обществото ни има хронични лъжци, това значи ли, че трябва да направим компромис с истината и да узаконим съжесвидетелството, на базата на това, че и като хора и като общество сме се провалили отново и отново на този морален тест?
А какво да кажем да хроничните крадци и насилници?
Откога Народното събрание гласува закони съобразяващи се със и дори узаконяващи несполуките, аномалиите и дисфункциите на лично, корпоративно и държавно ниво?
Освен, че е основният закон, не описва ли Конституцията един вид идеалът на един народ за вида общество, към което то се стреми? Този идеал задължава и дава насока както на отделните личности, така и на цялото общество и неговите институции в стремежа им към изграждането на свободно и справедливо общество.
И хора и политици могат да имат своите лични идеи за брак и съжителство, както и да вземат своите решения в личният си живот. Но що се отнася до конституционно установени положения, и законодателя, и обществото трябва да се съобразят с постановеният и приет от всички идеал и закон.
Идеалът, а оттам и законният статут на брачната институция е всъщност един от националните идеали, които придават достойнство както на отделните личности, така и на цялата нация. Вместо обществото и държавата да се стремят да подпомогнат по всеки възможен начин постигането на този личен и национален идеал, ние ставаме свидетели на приемането на един срамен проектозакон целящ именно неговото унищожаване чрез приемането на някакви си квази-бракове, наречени с лабораторното название "фактически съжителства"?
(Бели сватбени рокли? Шафери и шаферки? Хора и ръченици? Пожелания за щастлив брак? О, не! Добре дошли в бъдещето според както си го представя Огнян Герджиков. Според умниците-вносители, това всичко това било видите ли отживелица. Отсега натам всичко ще се свежда до бюрократ, който обявява двама души дошли в неговата канцелария за "фактически съжителстващи". Звучи атрактивно, нали?)
Но да оставим мелодрамата и "глупавите" ни емоционални и човешки асоциации на идеята за брака с такива вълнуващи идеи като сватба и семейство!
Нека поговорим сериозно: Как е възможно въобще държавата, в лицето на правителството, президента и парламента, явно и безочливо да посяга на конституцията и да изменя установен от нея постулат без съгласието на народа?
Ако днес позволим това да стане с чл. 46, кой ще е следващият?
До кога обществото ни ще търпи това своеволие?
Апелирам към всички мислещи българи - нека заедно изобличим този удар по Конституцията, който представлява приемането на предложението за узаконяването на "фактическото съжителство"!
Тук въпроса не е дори дали някой от нас са за или против по-либерални форми на брак и съжителство! Може да ви звучи шокиращо, но въпроса е принципен - ако на тях им бъде позволено днес да "отвлекат" чл. 46 на българската Конституция, какво следва после?
До кога ще сме безмълвни?
Трябва ли българите да излизат на улицата само когато някой им отнеме комата хляб от масата?
Не е ли време да покажем на самозабравилите се в парламента, че има и мислещи българи, които не смятат да толерират позорните и арогантни действия на търговците в храма на българското законодателство?
Нека се присъединим към действията на организации като Асоциация Общество и Ценности, както и други такива и нека дадем ясен и силен сигнал на анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент!
Георги Бакалов
В медиите:
Дарик, Mediapool, bTV
Subscribe to:
Posts (Atom)
