Анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент

Конституцията на България е върховният закон на страната ни. За жалост малко са редовите членове на нашето общество, които при нарушение на правата им интуитивно се обръщат към закрилата на върховният закон. В пост-комунистическият манталитет на обществото ни е по-важно какво казват треторазредни наредби и недоносените законодателни инициативи на някои парламентаристи, отколкото Конституцията.

Такъв е и казуса с измененията на семейният кодекс. И тъй като е възможно темата да заварва много от читателите на този материал неподготвени, можете да се запознаете с проблемите свързани с нея на този адрес.

Слонът в стъкларският магазин, който обаче никой май не забелязва е това, че предложението за узаконяване на т. нар. "фактически съжителства", буквално и директно подменя основен конституционен постулат, гарантиращ статута на брачната институция.

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

В предложените от правителството на Станишев изменения на семейният кодекс има много проблематични положения, които трябва да бъдат обсъдени не само от прависти, но да се чуе и гласът на обществото. За момента вносителите са избрали тактиката на игнорирането, дори тогава когато над 20 граждански организации и над 2,000 подписа са внесени в Народното събрание по този повод. Те се надяват тези хора просто ей така да изчезнат един ден като лош сън, който ги е споходил в неподходящ час и ден.

Мартин Димитров нарече законопроекта "опасен". И наистина той (законопроекта) е опасен за цялостта на брачната институция, но е опасен и по друга причина, а тя е именно следната: идеята за узаконяването на т. нар. "фактическо съжителство" е на практика модифициране на ясно артикулиран от Конституцията постулат засягащ брачната институция!
Ако Конституцията постановява недвусмислено, че "бракът е доброволен съюз между мъж и жена", то какво правят вносителите на този законопроект? Те изменят установен от Конституцията ред и закон.

Проектозакона за изменение на семейният кодекс е арогантен шамар в лицето на българското национално достойнство. Той е анти-национален, понеже заменя традиционната визия на българското общество относно семейството и брака с някаква нова, уж модернистична видите ли визия за "фактическо съжителство".

Какво ли би казал Ботев за това?

А Левски?

Кой от иконите на националното ни достойнство би одобрил това хладнокръвно покушение срещу българското семейство?

Ще се нареди ли до тях с чиста съвест някой от вносителите на този позорен проекто-закон?

Но нека оставим настрана моралното и анти-националното измерение на предателството, което беше прието на първо гласуване в Народното събрание на 2ри октомври. Ясно е, че гласуването на този позорен закон е политическа поръчка, която мирише на лобистки пари. Вече и за малките деца е ясно, че това е хомосексуалното лоби и то действащо с подкрепата на своите активни евро патрони. Да оставим и това колко неестествено, обидно и преверзно е българският парламент да заляга над изкуствени и никому ненужни промени в семейният кодекс, тогава, когато България се тресе от корупция и насилие.

Но дори да пренебрегнем горните, не можем да пренебрегнем явната и безочлива подмяна на установеният в чл. 46 конституционен статут на брака.

"Бракът е доброволен съюз между мъж и жена" Чл. 46 (Конституция на РБългария)
Там не пише "фактическото съжителство"! Защо някои се опитват да пуснат информационна завеса и реално да модифицират конституцията чрез своите манипулативни ходове?
Ако те са толкова убедени, че традиционното и същевременно конституционното разбиране за бракът като съюз между мъж и жена трябва да бъде анулирано или модифицирано, готови ли са това да се реши на един национален референдум?

Според някои не било важно какъв щял да бъде статута на брачната институция? Всеки видите ли, си имал проблеми и брачни несполуки?

Но това не е така с ред други закони, защо изведнъж да е нормата при този? В обществото ни има хронични лъжци, това значи ли, че трябва да направим компромис с истината и да узаконим съжесвидетелството, на базата на това, че и като хора и като общество сме се провалили отново и отново на този морален тест?

А какво да кажем да хроничните крадци и насилници?

Откога Народното събрание гласува закони съобразяващи се със и дори узаконяващи несполуките, аномалиите и дисфункциите на лично, корпоративно и държавно ниво?

Освен, че е основният закон, не описва ли Конституцията един вид идеалът на един народ за вида общество, към което то се стреми? Този идеал задължава и дава насока както на отделните личности, така и на цялото общество и неговите институции в стремежа им към изграждането на свободно и справедливо общество.

И хора и политици могат да имат своите лични идеи за брак и съжителство, както и да вземат своите решения в личният си живот. Но що се отнася до конституционно установени положения, и законодателя, и обществото трябва да се съобразят с постановеният и приет от всички идеал и закон.

Идеалът, а оттам и законният статут на брачната институция е всъщност един от националните идеали, които придават достойнство както на отделните личности, така и на цялата нация. Вместо обществото и държавата да се стремят да подпомогнат по всеки възможен начин постигането на този личен и национален идеал, ние ставаме свидетели на приемането на един срамен проектозакон целящ именно неговото унищожаване чрез приемането на някакви си квази-бракове, наречени с лабораторното название "фактически съжителства"?

(Бели сватбени рокли? Шафери и шаферки? Хора и ръченици? Пожелания за щастлив брак? О, не! Добре дошли в бъдещето според както си го представя Огнян Герджиков. Според умниците-вносители, това всичко това било видите ли отживелица. Отсега натам всичко ще се свежда до бюрократ, който обявява двама души дошли в неговата канцелария за "фактически съжителстващи". Звучи атрактивно, нали?)

Но да оставим мелодрамата и "глупавите" ни емоционални и човешки асоциации на идеята за брака с такива вълнуващи идеи като сватба и семейство!

Нека поговорим сериозно: Как е възможно въобще държавата, в лицето на правителството, президента и парламента, явно и безочливо да посяга на конституцията и да изменя установен от нея постулат без съгласието на народа?

Ако днес позволим това да стане с чл. 46, кой ще е следващият?

До кога обществото ни ще търпи това своеволие?

Апелирам към всички мислещи българи - нека заедно изобличим този удар по Конституцията, който представлява приемането на предложението за узаконяването на "фактическото съжителство"!

Тук въпроса не е дори дали някой от нас са за или против по-либерални форми на брак и съжителство! Може да ви звучи шокиращо, но въпроса е принципен - ако на тях им бъде позволено днес да "отвлекат" чл. 46 на българската Конституция, какво следва после?

До кога ще сме безмълвни?

Трябва ли българите да излизат на улицата само когато някой им отнеме комата хляб от масата?

Не е ли време да покажем на самозабравилите се в парламента, че има и мислещи българи, които не смятат да толерират позорните и арогантни действия на търговците в храма на българското законодателство?

Нека се присъединим към действията на организации като Асоциация Общество и Ценности, както и други такива и нека дадем ясен и силен сигнал на анти-конституционните аспирации на лобистко-клиентската клика в българският парламент!

Георги Бакалов

В медиите:

Дарик, Mediapool, bTV