От Франсез Райс
Не би трябвало да ни изненадва фактът, че доктор Мартин Лутър Кинг-млаши е бил републиканец. През онази епоха почти всички чернокожи американци били републиканци. Защо? От своето основаване през 1854 г. като партия против робството – днешната Републиканска партия е била в челните редици на битката за свобода и граждански права за чернокожите. Според кратката дефиниция на един експерт, Демократическата партия е и винаги е била партията на четирите “С”-та (на английски всяка от следващите думи започва със “С” – бел. прев.): Робство, Разделение, Сегрегация и днес Социализъм (Slavery, Secession, Segregation, Socialism).
Именно демократите са се борили за това чернокожите да бъдат държани в робство и за прокарването на дискриминационните Black Codes и законите на Джим Кроу. Демократите основават Ку Клукс Клан, за да линчуват и тероризират чернокожите. Демократите са се борили срещу прокарването на всеки закон за граждански права, като се започне от законите за граждански права през 80-те години на XIX век и се продължи със законите за граждански права през 50-те и 60-те години на XX век.
През епохата на гражданските права през 60-те години на XX век доктор Кинг се бори срещу демократите, които заставали пред вратите на училищата, насочвали срещу чернокожите маркучи с гореща вода и насъсквали срещу тях бесни кучета. Президентът на републиканците Дуайт Айзенхауер е този, който настоява за прокарването на Акта за граждански права през 1957 г. и изпраща войски в Арканзас, за да премахне сегрегацията в училищата. Президентът Айзенхауер също назначава Ърл Уорън за председател на Върховния съд на САЩ, в резултат на което през 1954 г. идва решението по делото Браун срещу Образователния борд, което слага край на сегрегацията в училищата. Много е направено и от президента на демократите Хари Труман, който през 1848 г. издава декрет за премахване на сегрегацията при военните. Не се споменава за факта обаче, че президентът Айзенхауер всъщност е този, които ефективно слага край на сегрегацията при военните.
Президентът на демократите Джон Кенеди е възхваляван като защитник на гражданските права, обаче той гласува срещу Акта за граждански права през 1957 г., когато е сенатор, както и сенаторът на демократите Ал Гор-старши. След като става президент Джон Ф. Кенеди се противопоставя на похода на доктор Кинг до Вашингтон през 1963 г., организиран от А. Филип Рандолф, който е чернокож републиканец. За да подрони авторитета на доктор Кинг с помощта на своя брат Главен прокурор Робърт Кенеди, президентът Кенеди подслушва доктор Кинг и кара ФБР да го разследва по подозрение, че е комунист.
През март 1968 г., споменавайки за това, че доктор Кинг е напуснал Мемфис, щата Тенеси след избухването на размирици, по време на които бива убит тийнейджър, сенаторът-демократ Робърт Бърд, бивш член на Ку Клукс Клан, нарича доктор Кинг “размирник”, който подклажда размирици, но бяга като страхливец, когато дойдат проблемите. Няколко седмици по-късно доктор Кинг се връща в Мемфис и бива убит на 4 април 1968 г.
Вземайки предвид обстоятелствата в онази епоха, разбираемо е защо доктор Кинг е бил републиканец. Републиканците са тези, които се борят за освобождението на чернокожите от робството и нанасят поправки в Конституцията, за да им дадат свободи (13-тата поправка), гражданство (14-тата поправка) и правото да гласуват (15-тата поправка). Републиканците прокарват законите за граждански права през 60-те години на XIX век, включително Акта за граждански права през 1866 г. и Акта за преустройството през 1867 г. (Reconstruction
Act of 1867), създаден, за да установи нова и справедлива към чернокожите система на управление в контролирания от демократите Юг.
Републиканците основават също NAACP (НАНЦХ –Национална асоциация за напредък на цветнокожи хора) и предприемат действия за елиминиране на дискриминацията (affirmative action) посредством Филаделфийския план (разработен от чернокожия републиканец Арт Флетчър) на президента на републиканците Никсън през 1969 г., който формулира първите цели и срокове пред нацията. Макар демократите да превръщат affirmative action в нечестна система за квоти, той е започнат от Никсън с цел да компенсира щетите, причинени на чернокожите, когато през 1912 г. президентът на демократите Уудроу Уилсън уволнява всички чернокожи, работещи за федералното правителство.
Много малко чернокожи американци знаят, че републиканците основават историческите колежи и университети за чернокожи. Неизвестен също е фактът, че сенаторът на републиканците Еверет Дирксен от Илиноис изиграва ключова роля за прокарване на законодателството за гражданските права през 1957, 1960, 1964 и 1965 г. Напоследък, когато се говори за продължаване на Акта за избирателното право от 1965 г., в медиите не се споменава факта, че Дирксен написва текста на проектозакона. Дирксен също така усъвършенства текста на Акта за гражданските права от 1968 г., който забранява дискриминацията при получаването на жилища. Президентът Линдън Джонсън не би успял да проправи законодателството за гражданските права без подкрепата на републиканците.
Критиците на сенатора на републиканците Бари Голдуотър, който през 1964 г. се бори за президентското място срещу президента на демократите Линдън Джонсън, пренебрегват факта, че Голдуотър е искал да принуди демократите на юг да спрат да прокарват дискриминационни закони и по този начин да сложи край на необходимостта постоянно да се прилага федералното законодателство за граждански права.
Онези, които неоснователно критикуват Голдуотър, пренебрегват също факта, че в своето годишно обръщение към Конгреса, произнесено пред 4 500 души на 4 януари 1965 г., президентът Джонсън споменава резултати от федерални действия, но само трийсет и пет думи са посветени на темата за гражданските права. Той изобщо не споменава правото за гласуване. По-късно през 1967 г., изразявайки гнева си срещу протеста на доктор Кинг срещу войната във Виетнам президентът Джонсън нарича доктор Кинг “негърски проповедник”*.
Противно на лъжливите твърдения на демократите, не всички расистки “Диксикрати”(игра на думи. Dixie е нарицателно за юга, демократи от южните щати, подкрепящи расовата дискриминация – бел.прев.) преминават към Републиканската партия. “Диксикратите” заявяват, че по-скоро биха гласували за “жълто куче”, отколкото за републиканец, защото Републиканската партия била известна като партия на чернокожите. Днес някои от тези “Диксикрати” продължават кариерата си като демократи, включително демократът сенатор Робърт Бърд, за когото е добре известно, че е бил лидер в Ку Клукс Клан.
Друг бивш “Диксикрат” е сенаторът-демократ Ърнест Холингс, който като губернатор на Южна Каролина издига флага на Конфедерацията (южните щати по време на Гражданската война – бел.прев.) над капитолията. Не е имало публични възражения, когато сенаторът-демократ Кристофър Дод хвали сенатор Бърд като някой, който би бил “велик сенатор във всяко време”, включително Гражданската война. Демократите осъждат сенатор Трент Лот заради забележките му по адрес на сенатор Стром Търмънд. Сенатор Търмънд никога не е бил член на Ку Клукс Клан и е защитавал чернокожите срещу линчуването и дискриминационните данъци, наложени им от демократите. Ако сенатор Бирд и сенатор Търмънд бяха живели по време на Гражданската война и Бирд беше постигнал своето, Търмънд щеше да бъде линчуван.
Тридесетгодишната одисея на преминаването на Юга към Републиканската партия започва през 70-те години на XX век с “Южната стратегия” на президента Ричард Никсън, която е израз на неговия стремеж да накара християните на юг да спрат да гласуват за демократи, които не споделят ценностите им и продължават да гласуват срещу братята им християни, които са с черен цвят на кожата. Джорджия прави този преход едва през 2002 г., а някои южни щати като Луизиана, все още са под контрола на демократите.
В преследване на целите си, днешните демократи се борят да задържат чернокожите бедни, гневни и гласуващи за демократите. Многобройни са очевидните примери за действията на демократите да държат чернокожите в бедност.
След като неоснователно убедиха чернокожите американци, че повишаването на минималната работна заплата е добро нещо, на 3 август демократите удържаха на обещанието си и отмениха проектозакона за минималната работна заплата, одобрен от републиканците на 29 юли. Посредством блокирането на проектозакона за минималната работна заплата за втори път демократите се изгавриха с чернокожите американци. На 1 април 2004 г. демократите в Сената спряха прокарването на проектозакон за подновяване на закона на социалната реформа от 1996 г., лансиран от републиканците и отхвърлян на два пъти от президента Бил Клинтън, преди накрая да го подпише. След изтичането на закона за социалната реформа през септември 2002 г., Конгресът е приемал шест удължавания, като срокът на последното изтича на 30 юни 2004. Демократите се обявяват против възможността училищата избирателно да дават стипендии, които биха помогнали на чернокожи деца да излязат от училища с лоша слава, както и против реформата за социалните осигуровки, макар че при настоящата система чернокожите губят средно около 10 000 долара поради по-малката си средна продължителност на живота в сравнение с белите (72,2 години за чернокожите срещу 77,5 години за белите).
През последните 30-40 години кварталите във вътрешността на градовете са били управлявани от демократите и чернокожите продължават да се оплакват от едни и същи проблеми. Повече от 7 трилиона долара са били похарчени по програми за преодоляване на бедността от времето на Войната срещу бедността, подета от президента Линдън Джонсън, насам с почти никакъв ефект. По най-коварен начин при всяка предизборна кампания демократите обвиняват републиканците за плачевното състояние на нещата и след това подстрекават чернокожите към протестен вот срещу републиканците.
За да се разчупи хватката на демократите около вота на чернокожите и чернокожите американци да бъдат освободени от икономическата плантация на демократическата партия, трябва да се хвърли светлина върху истината за демократите. Трябва да демонстрираме, че политиката на социализъм и зависимост от подаянията на правителството, упражнявана от демократическата партия, води по пътя към бедността, докато принципите на Републиканската партия за усърден труд, лична отговорност, получаване на добро образование и притежание на жилища и малки бизнеси води по пътя към просперитета.