Върволици от коли забързани нанякъде

По някакъв странен и сюрреалистичен начин, върволицата от коли и шума на клаксонит за мен вчера се яви като преобраз на целия ни народ. Забързани, нехаещи от това, което се случва по върховете, зад кулисите или във фундаментите на българското общество. И както може да се предполага, масата от хора биха излезли от колите, за да застанат до протестиращите само ако настъпи икономическа криза и им свърши горивото или парите за гориво и храна. Което е разбираемо, но не и оправдаемо. Понеже не само с хляб ще живее човек, но и с достойнство и справедливост.

А сега трябва да тръгвам, понеже като всички нормални хора и аз трябва да се наредя на опашката от коли пред нас, за да се придвижа до центъра и да се гмурна в морето от заетост и проекти, които запълват 12 часовия ми работен ден. И въпреки това планувам следващия понеделник да съм отново там. И кой знае, може пък да се чуе и малко по-друг шум този път, не само от клаксони.

Внимавай, маминото!

Понеже много добре знае, че дори през 90те, когато марионетните правителства на Беров и Виденов бяха на власт, не мълчах, та камо ли сега ще го направя. Друг е въпроса кога, как и по каква причина аз избирам да говоря или не.

Колко ли българи се водят от принципа: "Внимавай маминото"? Докога този екстремен инстинкт за самооцеляване ще ни държи заложници на група безскрупулни лъжци - агенти, които с най-арогантен тон заявяват, че били станали агенти от родолюбие и че кой нормален човек бил се интересувал от досиетата?

Моята вяра ми дава силата да съм себе си. Да кажа това, което мисля. Тъжно е като си помисля колко т. нар. "християни" или - "вярващи", не правят връзка между вярата и истината. Способни са да се скрият в някой храм или църква и да се молят на Бог, който казва в една от своите заповеди: Не лъжи!, а после излизат на улицата, впускат се във водовъртежа на ежедневието и като безчувствени дебелокожи гледат как лъжата арогантно им се присмива от екрана и от страниците на платените публикации.

Ако можеха само тези нормални хора да четат мисли....може би тогава биха се сепнали от зомбираното си състояние. Но нейсе.

А пък аз по принцип не чета мислите на хората. Не бих имал нервите за такова нещо. Но сега май ми се иска да опитам. Готови ли сте? Съсредоточавам се, съсредоточавам се, съсредоточавам се! Мисля, че успява-а-а-а-м......

"Тази овча маса. Така си и мислех. Ще повярват каквато и глупост да им пласирам. Агент от родолюбие. Що не? Нали от малки им пържат мозъците с т'ва клише в училище. Ако пък и на половината от тях им дреме за родината. Нали си ги знам. Грижа ги е само за едно - да спечелят някой и друг лев, да има банани за нова година и пари за морето през лятото. На кой му дреме за мойто досие? И какво ще направят дори и да се ядосат? Импиичмънт? Та то половината сигурно не знаят даже к'во е т'ва импичмънт. Пък и Серьожа как им го каза.... Ей, тия младите...старата гвардия ще надминат. Бай ти Тошо ще надминат значи..."Кой нормален човек се интересува от досиета днес"? Направо гениално! Нормален човек - как звучи само. Ех, тия в Москва не си поплюват. Как са ги обучили само младите.
Не като тея на улицата всеки понеделник. Безделници и неудачници някакви сигурно. Нямат друго к'во да правят, подписи тръгнали да събират. Пък Сугарев казал, че наблюдавал и следял тази гражданска инициатива. [Сумти] ....гражданска, а? Ако бяха тези граждани на място, да са хванали нещо да направят за хората. Пейките в парка да боядисат. Или нещо подобно да свършат. Така, де!

Импичмънт. Да бе. Айде, че и времето застудя. Да видим колко още понеделника ще изкарат. Докато нормалните им гледат сеира...А, чакай бе...не би трябвало да гледат нищо, нали наредих тея от би-ти-ви-то да не се занимават с тая работа..."

[Трясък]

Айде бе... не мога да повярвам. Успях да прочета мислите на....познахте ли? Ами да, именно. Гоце!

Не мога да повярвам. Дано сега майка ми да е спокойна. За четене на мисли или за мислене по принцип все още не могат да ме опандизят, нали? Или и за това има нов указ вече? Или нова служба. Пишете ми ако имате информация. Да не докарам пак някоя беля на главата на майка ми, ако вземат да ме заключат за мислене на глас...