Предлагам г-н Станишев да поведе световна кампания за редефинирането на термина "поемане на отговорност" в неговият политическия и обществен смисъл. Ще е добре всички администрации по света да се равнят е едни и също тълкувание, с цел избягването на объркване в умовете на електората. Защо в едни страни "поемане на отговорност" да е равнозначно на подаване на оставка, а в други да е нещо друго, като например временно излизане в отпуск.
"Поемането" на отговорост по Станишевски много ми напомня за онези времена в които високопарни термини като този красяха лозунгите на народа по площадните партиини събития, провеждани под строй и пред зоркия поглед на другарите махащи леко с ръка от мавзолея.
"Да забравим миналото!", би призовал скоропостижно някой позитивно напомпан съвременен модернист, обсебен от желанието за бягство от реалноста. Но колкото и да се опитваме да забравим миналото, то, като многоглав змей от българска народна приказка, продължава да бълва популистки огън от трибуната на сервилните медии, омайвайки съзнанието на политчески апатичния болгарски народ.
Ще се намери ли провербиалния юнак, който да клъцне главите на змея? Не, не с меч и насилие. С перо и ум. С аргумент и факти. С просвещение и личен пример. С лидерство и ясна визия за едно справедливо общество, в което модерен не означава заблуден и демократичен не означава хаос. А още по-добре ще е ако се намери цяла група "юнаци", които да имат чисти ръце, неоцапани от корупцията на деня или миналото, решени да избавят каквото е останало от страната наречена България.
