"Кръгом марш!" - парламентарния поход за ренесанс на комунизма продължава

Не познавам въпросната червена депутатка. Но познавам думите на Исус Христос - "От плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16). И ако трябва да съдим по насоката, която Станкова иска да наложи, плода няма да е нищо друго освен връщане назад във времето на централното планово производство, контрол върху кой къде ще работи и къде ще живее. Госпожа депутатката явно е пропуснала да обърне внимание, че в едно свободно общество всяко семейство е отговорно за децата си, включително за това да ги води на лекарски и зъболекарски прегледи. В противен случай, защо да не създаде парламента и закон за миенето на зъби, понеже това би било добре за децата, и ако случайно родителите не ги научат на този хубав навик, нека държавата да помогне, видите ли!

Ето по същата логика сега Станкова иска да внесе проектозакон да институира отново комунистическата система на училищен лекарски кабинет. Следващата стъпка сигурно ще е ТКЗС и пионерската организация.

Депутата Ваньо Шарков от ОДС правилно възразил за това, че няма начин да се накарат 4000 лекари да обслужват училищата, след като нямало толкова излишни лекари и зъболекари така или иначе. Но виждате ли, тук логиката е следната: ако държавата плаща за висшето образование да дадени хора, защо да няма после правото да им каже къде да работят? Така беше по комунистическо време. Станкова много добре знае какво иска - тотален държавен контрол върху хората, ресурсите и семейството. И всичко това уж поради грижата за децата.

Не е ли време за десницата в парламента, ако има въобще такава, да напомни на сталинистите-парламентаристи, че работата на държавата НЕ Е да се изземва функциите на семейството. Аргумента на Ваньо Шарков е добър, но всъщност по-важния принцип тук не е дали държавата има излишни 4000 специалиста. Дори да имаше такива, би било неправилно да се харчат пари от държавната хазна за таква такава морално необоснована идея като връщането на лекари в училищата. Една истинска (нефашистка) десница, би трябвало да използва трубината на парламента за това да образова както самите депутати, така и народа за това какви са именно ценностите на истинския консерватизъм. А фундамента на консерватизма е именно ненамесата на държавата в личния живот на хората, включително не-изземването на функциите и задълженията на родителите.

Истински свободното общество е основано на зачитането на свободата и отговорностите на отделната личност и семейството първо и преди всичко, а не просто и само на основата на "дясна" икономическа формула, ако въбще има такава.

Може и да звучи зле, но в едно свободно общество не би трябвало да има как да глобиш родителите на някой за това, че не водят детето си на профилактични прегледи. Такова е естеството на живота. Обществото и един народ като цялост ще успеят тогава, когато семейството, като негова основна клетка, поеме своите задължения спрямо себе си, децата в семейството и всички останали в обществото. Ако над едно дете обаче се осъществява тормоз, ако неговия живот е застрашен, тогава трябва да има граждански, неправителствени организации, които да осигурят подслон и подкрепа в такива случаи. Държавата може да съдейства като направи даренията за такива и други подобни организации, да се приспадат от така или иначе високите данъци. Специално законодателство може да дефинира и регламентира какво е именно малтретиране и насилие, като държавата може и трябва да се намеси тогава, когато неправителствените организации имат нужда от намеса.

В едно свободно общество, държавата трябва да осигури на хората възможноста да бъдем човечни едни към други, да си помагаме и да бъдем отговорни.

А не да ни връща под строй в кошмара на профилактичното това и онова от недалечното минало.

Георги Бакалов

Демокрация в EUSSR!

Брюксел под управлението на левия кмет Фреди Тилман е заприличал на Букурещ по времето на Чаушеско или Минск под управлението на Лукашенко. Скъпи сънародници, ако до вчера сте имали някакво основание да не ви интересува какво се случва в ЕС, то днес като българи имаме задължението да сме информирани и да сме наясно с това какви влияния формират ЕС да е това, което е.

Вече повече от месец след мирната демонстрация разпръсната с насилие от полицията в Брюксел, бодливата тел продължава да краси улиците на града. Дали пък на социалиста Тилман не му се е харесала така евро-столицата повече?

За по-младите граждани на Европа, това е чудесен шанс да се запознаете с културно-музикалното наследство на бившия USSR и може би добър начин да се подготвите за диктатурата на бюрократиората в бъдещия EUSSR.

Новите дрехи на . . . пожарникаря

Преди няколко години говорих с един президент на колеж тук в Щатите. Той междувпрочем каза следното, обяснявайки един от най-важните принципи на които действа университета им: "Учителят е по-важен от предмета!" Това се е запечатало в съзнанието ми и от тогава често съм мислил за истинноста на тези думи. 

Успехът на тяхната образователна програма е заложен в това, сподели президента на колежа, че те не само подбират добри експерти, но реални личности, които са пример за студентите и влияят много повече с това, което представляват като личност и начина по който предават знанията си на следващото поколение, отколкото прилежното придържане към дадена програма и покриването на академични нормативи. 

Това, което ме притеснява най-много като анализирам Борисов и ГЕРБ, е именно, това, че учителя в този сценарии е продукт на система, която никога не е имала реалното намерение да изгради реално прогресивно общество и да гарантира икономическа свобода и законност на гражданите на републиката. 

С други думи, икономическата, или каквито и други програми да пробута Борисов, са чист популизъм дотогава, докато Борисов не направи най-важното изявление, което един евентуален истински български държавник би трябвало да направи и да защитава,  а именно, че истински важният фундамент е свободата и правата на всеки отделен гражданин в България, както и тези на гражданското общество като цяло. А тези права и свободи могат да се гарантират първо и преди всичко с директна конфронтация на корумпираната система и нейните превъплащения, представени по различните държавни институции, медиите, правосъдието и де факто във всяка област на държавата. 

Ако Борисов е наистина излязъл от наследството си на момче на компартията, той щеше да направи свой приоритет борбата с корупцията и установяването на равенството на всички пред закона в България. Общество, в което има справедливост и законност е общество, което има достойнство. А общество, в което има достойнство може всичко. Само в едно такова общество механизмите на т.нар. дясна икономическа платформа могат да дадат желаните резултати. 

Стратегията на Борисов обаче е много по-тривиална - той иска да сглоби партия, в която да привлече икономисти с т.нар. десни идеи и да ги вкара в играта в замяна на даването на позиции по-късно. Тези експерти са натоварени с изковаването на икономическата доктрина на ГЕРБ. Това е капитала, който те слагат на масата за залози.

Капитала на Борисов е неговия висок рейтинг, артистични заложби и успешния кастинг в ролята на "човек от народа" и "мъж със силна ръка". При кастинга му пред общественото мнение не се говорим много-много за това, че има защитена докторска дисертация във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност към МВР.  Имиджмейкърите знаят, че това няма да впечатли интелектуалния елит, а същевременно би могло дори да обърка масите. Подчертава се обаче, че Борисов е черен колан каратист. (Което ми напомня за един друг черен колан в Москва, който след като симулира демократизация за години, сега свали картите и разкри евтината си, властолюбива кагебейска същност, която ние сме подозирали отдавна). 

Не всичко в персонажа Борисов обаче е плод на работата на имиджмейкъри и сценаристи. 

Той е бил бодигард на Живков, който беше друг актьор, отново успешно изиграл ролята на човек от народа. За Живков това изглеждаше доста естествено. Той беше класически лидер-бушон, поставен от Москва, беззъб и безхарактерен диктатор, чиито най-голям успех в политическата му кариера е била сервилноста към Москва. 

Но Борисов действа сега в друг контекст. Той знае как да работи народа и да говори хашлашки, което го легитимира като 100% "момче от народа". Това и на него му идва естествено. Не се опитва да се прави на интелектуалец, а по-скоро е решен да заложи на картата, че всичко си има цена, дори и интелектуалците. Когато купиш интелектуалците, няма голямо значение какво мислят за теб. Важното е какво казват в публичното пространство. 

Легитимацията на ГЕРБ като партия и дори на Борисов като персонаж са и ще продължават да бъдат една от най-важните им задачи на дневен ред. Затова са им нужни икономисти, които тръбят "революционни" икономически програми с популистки ентусиазъм. 

Смея да твърдя, че в страната има много малко хора, които въобще схващат колко грешен е фундамента на нацията и колко дълбоки и радикални трябва да са промените. Истината е толкова болезнена, че надали тя скоро ще бъде чута от средностатистическия роден политик, Борисов бидейки един от успешните такива спесимени. Не политици, а истински държавници са нужни на България. Хора, които разбират универсалните принципи на свободното общество и от там са способни да заложат на полици, които целят защитата и развитието на едно свободно общество. Полици не създадени от експерти, а отразяващи истинската същност на този или тези, които са първопричината за дадената партия. 

Не очаквам хора като Борисов някога да стигнат до такава философска висота. Повечето хора дори и не знаят какво означава акронима ГЕРБ - Граждани за Европейско Развитие на България. Повечето хора просто предъвкват акронима без да си задават въпроса: "Кои граждани? Каква е ролята на тези граждани? От кога пожарникаря Борисов, бивш бодигард на Живков и произведен в чин генерал от агент Гоце, разбира какъв е смисъла на гражданското общество?"

За каква революция говори автора на тази статия? Революции се правят от личности и групи от хора, които контрастират явно и неоспоримо на съществуващото статукво. Революцията в България може и трябва да се извърши от някой и от група от хора, които наистина имат "чисти ръце", неопетнени от бакшишите на червени, жълти и всякакви други политически плазмодии. 

Понеже само учител, който е по-голям от предмета, който преподава, може да претендира за правото да редефинира матрицата на българското общество. Тази матрица не е предимно икономическа, тя е предимно идеологическата неморална матрица на пост-комунистическите псевдо-демократи, бивши чекисти от ДС. Разбираемо е защо човек произлязл от матрицата на тази система размахва най-силно икономическия билет на своята кандидатура. Той просто няма моралния резерв да сложи каквото и да било друго на масата на социалния дебат в България. 

Дами и господа, сега е времето да се вгледаме по-внимателно в новите дрехи на Борисов и неговата партия! 

След изборите ще е твърде късно.

Емблематични изказвания на Борисов:

☞

„Щом са известни бандити — в затвора! Какви доказателства ще им търсим? И какви са тия съдии — някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет.“ — пред журналисти в Слънчев бряг

☞

„Не е виновен този, който яде баницата, когато му е поправен законът така, за да може да изяде цялата баница, а ние да тичаме като гламави по улицата“ — БТВ, Новините; 11 април 2005

☞

"Ако има закон, който да насочва инвестициите, те няма да отиват само в големите градове." - демонстрира десни политически възгледи, 1 април 2007, news.bg

☞

“Никога няма да се събера с “Атака”, но им се радвам, че са единствената опозиция на политическата олигархия в България.”

☞

"И понеже уважавам институциите, повече вие от мене за Първанов няма да чуете и вие няма да говорите, нали..." - на учредителното събрание на ГЕРБ, 3 Декември 2006

☞

“До този момент освен действащия президент, на практика няма друг кандидат и след като няма друг - нормално е да се поддържа този” - на тема кого ще подкрепи за президентските избори

☞

“Всички чакат да се омаскарим като другите партии, но ако ние станем като тях, аз ще разпусна партията. Властта на мен не ми трябва. Власт ми е дал народът със своето одобрение, което имам от години. Аз искам да дам властта на вас.” - по повод учреждението на партия ГЕРБ, 3 декември 2006

Размисли за стачката на учителите

В този ред на мисли се запитах законна ли е и справедлива ли е стачката на учителите. И отговорът е много прост : “И справедливост за всички”.

Аз не съм учител, но се замислих ако бях такъв, какви мисли биха ми минали през главата:
 
“Идва първо някой на власт и ми обещава че за 800 дни “Шъ съ упрайме”. Чакам си аз, работя си. Правя всичко каквото искат от мен. Минават дните и разбирам, че в същност, този някой не бил казал точно това, а искал да каже-е-е.........и по нататък не издържах и изключих телевизора. После колеги ми казват, че в същност идеята била че за 800 дни, щели да се създадат условия и среда, в които всеки един от нас да може да работи и да успее. Казвам си - И това звучи добре. Продължавам да работя и да се надявам. Ама минаха още 800 дни приблизително и аз реших да не гласувам за третите подред 800 дни. Защото и това не се указа вярно. Нито условия ми създадоха нито заплатата ми се увеличи.
 
И аз реших да гласувам за един миловиден красив младеж, на около тридесет години без трудов стаж. Друг интелигентен “чужденец”, дошъл този път от Братска Русия. Без семейство, живеещ с любовницата си. (Ама както и да е това го преглътнах някакси, защото ми обеща): Дойда ли на власт на всички хора веднага ще вдигна заплатите с 20 %”. Добре звучи, казах си аз, не е кой знае колко ама е “сигурно”. После се оказа, че не мога да докажа, че съм гласувал за него (на времето имаше печати в паспорта и се доказваше това), и той реши да вдигне с 20 % ( с 10 през юли и с 10 през октомври) само на тези които не само сега но и преди са гласували за него. Е кажете ми как да не стачкувам сега?
 
Този път не им вярвам. Първо ще ми увеличат заплатата и за тези и за предходните избори, и ще ми създадат условията за труд, а пък после аз ще им обещая, че ще се върна на работа. И те като изпълнят моите искания може и аз да проявя чувство за хумор и да речем мога да реша и да-а-а......... Но, не в същност няма да правя глупости или да се шегувам както те се “пошегуваха” с мен вече 6 и повече години. Аз съм добър, отговорен и интелигентен човек и просто искам справедливост. Както каза Мел Гибсън в “Смело сърце”: Фрий-й-й-да-а-ам!!! Ще изляза на площада и ще извикам колкото ми глас държи: “Справедливо-о-о-о-ост!”
 
За жалост, истината е следната: обещания, обещания, обещания. Но само толкоз. Ако някой управляващ е “справедлив” само към едни, значи правдата и истината в дадена нация е изкривена. Още повече, ако несправедливостта е насочена срещу образованието, сферата която има отговорността за настоящето и бъдещето на поколенията. Защото именно образованието било то чрез училища, колежи, университети, научни институти или чрез преквалификации, семинари, курсове, стажове и практики носи напредък, новаторство, прогрес, промяна и води до по-добър, по-изобилен и по-успешен живот. Да не забравяме, че живеем във века, аз бих казал ерата на новите технологии, в която водещи са именно знанието, ноу-хауто и иновациите. Страна която не инвестира в образованието, не инвестира в сегашното и бъдещето.

Ако в една нация образованието не е на почит, не се реформира, не се развива, а учителите са съзнателно непочитани и унизени, то тази нация е обречена на провал.  Ако това не се промени спешно значи съзнателно някой, който и да било той, е решил да спре развитието на нашето поколение и на поколениията след нас с цел да ни направи отново роби. Защото само простите, невежи, неинформирани и неграмотни хора са лесни за манипулиране и контролиране.
 
Но някой може би ще се възмути и каже: “Добре де, защо само на пенсионерите и учителите, ами какво да кажем за лекари, шофьори, хигиенистки,  миньори, войници, полицаи и други?” Прав си и аз това се питам. Трябва да има справедливост за всички! И ще добавя, а какво да кажем ние които не сме държавни служители. Справедливо ли е от нашите пари, данъците които ние сме внесли в държавата, някой си да ги харчи по начин както намери за добре и то без да ме пита? Защото кой е по-голям, министърът който харчи или ние които сме го назначили гласувайки за него и сме му дали пари за да харчи? Не може ли с част от парите които ние всички сме внесли в държавата да се направи нещо за всички. За да има справедливост за всички! На мен не могат да ми увеличат заплатата с държавни пари, защото съм в частния сектор, ама поне да запълнят някоя дупка на пътя, или да направят нова градинка за децата ни, да ни платят поне по една бяла пломба на годината и т.н. и т.н....