Политическият затворник Александър Казулин отговори на въпроси на австрийския вестник „Дер щандард” по време на среща със семейството си, състояла се от 3-ти до 5-ти май във колонията Витсебск, но интервюто е скъсено при публикуване във вестника. Дъщерята на политическия затворник Волха Казулина предаде на пресцентъра на „Харта’97" (www.charter97.org) пълните отговори на Александър Казулин на въпросите на австрииските журналисти. Уважаеми г-н Казулин, позволете ни първо да изкажем своите съболезнования за загубата на Вашата съпруга. Ето и първият въпрос към Вас: как преодолявате тази ужасна загуба, особено като се има предвид факта, че сте в затвора? Какво ви дава сила?
Вяра, нравствена смелост, съзнателност за бъдещето. Двата месеца след смъртта на съпругата ми бяха много труден момент от живота ми.
Как се чувствате в затвора? Какви са условията в колонията? Какво ви липсва най-много?
Аз се чувствам като свободен човек, където и да отида. Много хора в затвора са далеч от свободата, дори и да не го съзнават. Те са в духовен затвор. Условията са обичайни за беларуски затвор. Гражданите на западните страни едва ли могат да разберат това. Ако се появят тук, ще се вцепенят от ужас. Най- много ми липсва активната работа.
Защо не приехте предложението на Лукашенко да отидете в Германия и да лекувате съпругата си там? Всъщност, това предложение беше позволение да напуснете страната с цел да получите политическо убежище на запад...
Човек не трябва да съди повърхностно. Трябва да се вземе под внимане действителното значение на това предложение, както и неговата предистория. Няколко месеца преди това предложение немският посланик в Беларус г-н Вайс настойчиво препоръчваше на роднините ми да ме убедят да напиша петиция за помилване. Не отричам, че неговите намерения бяха благородни и той вярваше, че моето освобождаване на всяка цена е най-важното нещо. Но грешеше. Това би било обида за мен и семейството ми, моята нация и моята борба. Обявих го преди, обявявам го открито и сега. Това би означавало коленичене пред тиран; би било открито потъпкване на нравствеността и етичните принципи – фундаментът за един човек и едно общество – от които Лукашенко най-много се страхува, защото не притежава такива въобще.
По-късно ми предложиха да отида в Германия. Вместо безусловно особождаване, всъщност ми предложиха тайно бягство от страната или депортиране в красива дегизировка. Играеха си с най-съкровените и свещени чувства, използваха здравето на моята скъпа и обичана съпруга като димна завеса. Режимът се опита да погази най- стойностните и святи неща, които притежава един човек и още веднъж да покаже, че всичко на този свят може да се продаде и купи.
Но нито аз, нито семейството ми можехме да паднем толкова низко. Казвам това високо, понеже измина достатъчно време, но Германия все още не е заявила своята позиция, както преди, въпреки че е един от стълбовете на ЕО. За мен е много интересно кое ще вземе надмощие – моралните принципи и общочовешките ценности или суровият прагматизъм.
Бъдещето на Европа зависи до голяма степен от това, понеже в такива критични моменти се разкрива истинската самоличност. Правителството на Германия трябва да бъде запитано каква е мотивацията зад това предложение и на кого иска да помогне – на мен или на някого другиго. Всъщност, г-н Вайс дойде при мен по време на погребението на съпругата ми и каза, че нещата ще се оправят. Чудя се какво имаше предвид с това „ще се оправят”. И за кого ще се оправят?
Надявам се да е имал предвид безусловно освобождаване както на мен, така и на всички политически затворници (отново сме трима) и демократизация на Беларус.
Така се случи, че ми бяха отнети свободата и най-скъпите хора – моите майка и съпруга. Първо, разбирате, че моята съпруга не се нуждаеше от лечение в Германия през този период и нейната бърза смърт потвърди това. Второ, всички земни блага ми бяха обещани в Германия – всичко, за което човек може да мечтае – в замяна на това да не се връщам обратно в страната.
Но когато избрах пътя на борбата, не изключих възможността да вляза в затвора. Ако желанието ми е било да отида някъде и да не си навличам неприятности, щях да направя това по-рано (понеже бях предупреден за ареста). Аз съм син на беларуската нация и ще извървя пътя с моя народ, независимо колко труден може да бъде. Ще направя това заради страната си и бъдещето на народа си. Не се нуждая от нищо за себе си.
Защо след събитията през 2006 г. в Беларус Лукашенко се разяри лично срещу вас?
Лукашенко обезумява само срещу тези, които представляват реална заплаха за него. Той добре знае на какво съм способен и напълно съзнава, че не би ме победил в какъвто и да е открит сблъсък.
Какво дава възможност на режима на Лукашенко да оцелее след тези събития и след като Москва оттегли пряката си подкрепа за Минск?
Не е ли очевидно, че пряката подкрепа продължава? Невъзвращаемият кредит от 1,5 милиарда, цената на газта, 2,5 пъти по-ниска от тази в Европа и лихвите на руския бизнес в Беларус са само нещата на повърхността. Освен това, европейците с техния прагматизъм помагат на Лукашенко.
Истина ли е, че животът на хората в управляваната от Лукашенко Беларус е толкова лош? В някои страни от бившата СССР – в Русия и Украйна например – съществува мнението, че след падането на Съветския съюз Беларус е единственият оазис на благосъстояние и просперитет. В действитеност, кой живее добре в днешна Беларус?
Животът в Беларус не е толкова лош, но е много по–лош от това, което би могъл да бъде (не сравняваме живота си с този в Литва и Полша, понеже има голяма разлика в жизнените стандарти). Животът в Беларус е вече по–лош от този в Украйна и Русия. А по отношение на свободите, управлението на закона и човешките права е наистина толкова ужасен, колкото можете да си представите. На практика, сегашният режим осъществява геноцид върху собствената си нация. Ето защо съществува пословицата: „Ако искаш да свършиш в затвора, иди в Беларус; ако искаш да влезеш в затвора бързо, иди в Минск.” Ако гледате беларуска телевизия и четете държавни вестници, Беларус е рай на просперитета в ОНД. Но в действителност Беларус е светилище на червивото минало в ярката опаковка на пропагандата.
Чий живот е добър тук? За определен период е добър за някои високопоставени длъжностни лица – особено за приближените на Лукашенко и за високопоставени служители на полицията. Толерантността и безнаказаността корумпират – те създават илюзия за просперитет и благополучие. Но нито един от тези хора няма бъдеще и те напълно разбират това. Затова се опитват да живеят така, сякаш не съществува бъдеще и се наслаждават на живота до краен предел, като сграбчват всичко, което им попадне. Колкото се може повече, понеже никой от тях и за момент не може да е сигурен, че утре няма да попадне в затвора.
Има ли сега действена и ефективна опозиция в Беларус? Какво предлага опозицията като алтернатива на Лукашенко?
В Беларус в момента се развива себесъзнанието на нацията. Лукашенко ни е даден именно за пробив в сферата на съвестта. Опозицията много скоро ще се преобрази. Съществуват всички предпоставки за това. За разлика от днешния режим, ние предлагаме на обществото не съхраняване на миналото, а мощен скок и полет към бъдещето.
Вие и вашите съмишленици усещате ли подкрепата на запада? Световната общност сеща ли се за вас? Какво може да бъде направено в подкрепа на демокрацията в Беларус?
Аз чувствам подкрепа. Получавам писма от почти всички страни по света и дори тези писма са повече, отколкото от граждани на Беларус. Що се отнася до подкрепата от запада, там трябва да открият своята позиция и да разберат, че Лукашенко е заплаха за европейската цивилизация, че Лукашенко осъвременява фашистката идеология, реда на Хитлер, който той спомена като идеал на президентска република за Беларус в едно от първите си интервюта за германски вестник. Всъщност, той реализира това на практика.
Идеологията на “лукашизма“ е много опасна. Европа все още не може да разбере това и не може да спре да флиртува с Лукашенко, както беше през тридесетте със зловещата личност, която всички познаваме. Само когато Лукашенко бъде видян като заплаха за цялата цивилизация и за всички фундаментални принципи на човешкото общество, европейците ще бъдат способни да намерят решение. Американците разбраха това много по-рано и сега провеждат абсолютно правилна политика по отношение на Лукашенко. На Лукашенко е възможно е да се говори само от позиция на сила. Най-важното е европейците да се консолидират, да бъдат единни и да не флиртуват с Лукашенко. В противен случай той ще ги измами най-накрая.
Освен това, моето наказателно дело беше предадено на Съвета на Европа. Г-н Ван дер Линден обеща да осъществи независимо експертно проучване. Делото ми беше предадено през ноември 2007 г. и все още няма резултат.
В своето обръщение към „парламента” на Беларус, Лукашенко формулира какво трябва да направят Америка и Европа. Той е в паника относно възможността ЕС и САЩ да се обединят. Ето защо налагането на икономически санкции би обезоръжило Лукашенко напълно. Той открито заяви, че Европа няма да наложи санкции в ущърб на собствените си интереси (т.е. прагматизмът на европейците ще надделее). Европа трябва да покаже на Беларус и на света, че има по-важни неща от икономиката, на които е положено човечеството. Това са фундаменталните ценности, които не могат да бъдат потъпквани от никого: нравственост, духовност, човечност, състрадание, милосърдие.
Източник: copyright (c) 2008 "Харта'97", Bulgaria Watch Bulletin
