Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция.

Из личния тефтер на Левски.



Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"



В станалият известен вече тефтер на Левски намираме преписано Ботевото стихотворение "На прощаване". Явно последните шест стиха синтезират веруюто на революционерите от цялата онази епоха. Свободата като идеал оправдава всяка тяхна лична драма. Не просто ранната им и героична смърт, а именно осъзнатият идеал и неговата ценност и важност превръщат революционерите в безсмъртните национални икони, както днес ние ги възприемаме. Техният героизъм не беше интуитивен, импулсивен и необразован. Тяхното посвещение към националният идеал и свободата беше осъзнато, добре артикулирано и идеологически обосновано.



Колко от това свободолюбие е останало в нас днес? Колко важно е свободолюбието за нас като хора? Без да влизам в излишни емоционализми и драматизъм, каня ви да помислим заедно по тези важни въпроси.



Ако свободата и създаването на едно свободно и справедливо общество най-добре изразяват националният идеал - онзи за който загинаха тези достойни мъже и жени в края на 19 век, колко ли са националните предатели от тогава насам? Фашисти, комунисти и всякакви разновидности и производни техни - колко ли са негодяите, които са предавали отново и отново идеала, за който дадоха живота си хора като Левски и Ботев? И какво занимава основно едно "свободно" общество? "Правда и свобода" са всъщност условията и климата, които позволяват на отделните личности в едно общество да се развият като личности, да се реализират, да се погрижат за себе си и в по-далечен план да създадат семейство, както показва цялото наше човешко битие.

Или да не създадат такова, ако това е техният избор.



Народни водачи като Левски и Ботев са били водени от много ясна визия именно за осигуряването на едно такова общество, в което българите ще могат да устроят живота си според своите въжделения и интереси, национални специфики, но и разбира се универсалните принципи на свобода и справедливост за всеки. Именно едно такова общество създава своите институции - държавни, военни, образователни и други. Само тогава категории като "национален интерес" и "национална сигурност" имат смисъл и придобиват значение. Трябва да има нация, за да има тя свои интереси и сигурност. А нацията е изградена от отделни личности, които създават семейства и деца, които приемат щафетата на своите предци и на свой ред изживяват своето време.



На дневен ред е въпроса каква роля играят бракът и семейството в опазването на нацията, в нейното правилно и достойно развитие и какво задължение има държавата към брачната (семейната) институция.



Аз, както и много други, дори бих казал повечето българи, сме убедени в това, че запазването на брачната институция е въпрос не само от личен и субективен характер, а въпрос засягащ също националният интерес на България. Следователно, ако някой работи против националният интерес, не би ли бил той определен като предател?



Това е сериозно обвинение, но в същото време аргументирано.



Днес мнозина спекулират с фрази като "национален интерес" и "национална сигурност". Свързвайки казуса за опазването на семейната институция с националния интерес не е някаква евтина спекулация. Въпроса има своите емоционални, правни, философски и дори чисто екзистенциални измерения. В една кратка статия като тази можем само да докоснем върха на айсберга, без непременно да прибягваме да изчерпателни факти, да цитираме изследвания и да се обосноваваме исторически. Спешността на проблема налага за сега просто заемането на ПОЗИЦИЯ, точно както са направили нашите опоненти, които без да зачитат фактите засягащи темата, атакуват фронтално цялостта и статута на семейната институция.



По една или друга причина (най-вече идеологическата пропаганда на комунизма), ние сме приели за нормално да разглеждаме семейството само в неговият личен план, или дори само като юридическа фикция. Интересно е как пропонентите на "фактически съжителства" не са толкова ревностни за това да просветят народа относно статута на самата държава само като юридическа фикция. Интересно е колко лично и на сериозно се възприемат власт имащите и колко бързо заговорват за "национална сигурност" тогава, когато някой започне да критикува властта, да предизвиква статуквото и дори законите. Тогава се затварят сайтове и усти на дадени хора и всякаква друг лов на вещици се устройва бързо и с много ревност.



На хората се втълпява как да си лоялен на държавата и да плащаш данъци (колкото се може по-големи!) е равнозначно на родолюбие, тогава когато държавата и нейните институции са нищо повече от юридическо лице - правна фикция, която черпи своите правомощия от Конституцията и произтичащите от нея закони.



Но когато стане дума за юридическият субект "брак" и институцията "семейство", ние сме лесно податливи на пропагандата, която ни е убедила, че това е изключително и само лична сфера, която не може да бъде фактор в обществото или не дай си Боже, националната ни доктрина.



Нека си припомним някои изключително важни факти - момента, в който един мъж и една жена като самостоятелни личности се свържат в брачен съюз, те формират една нова институция - семейството! То не е правна фикция като държавата. То е съставено от две много реални физически личности, които обаче от сега натам придобиват специални и конкретни права заедно като двойка, както и като личности в живота един на друг и в този на своите деца. Държавата няма такива. Тя е юридическа фикция, както и всяка друга такава, създадени на базата на закон, чрез общата воля на дадена група от хора, сумарно наречена "народ".



Истината е, че семейството е най-важната институция в обществото!



Този концепция обаче била остатъчна от времето на комунистическата пропаганда, каза някой от депутатите от трибуната на Народното събрание наскоро по време на дебатите около приемането на промените в Семейният кодекс.



Какво невежество!



Истината е, че Маркс би се усмихнал, ако можеше да надникне от ада в днешната наша реалност и да види какви поправки ни подготвят именно неговите възлюбени ученици от БСП и приятели. Маркс, още в "Комунистически манифест" визира семейството като пречка за налагането на неговият комунистически строй, елиминирането на всяка собственост и оттам и семейството, което той третира като такава.



"Когато буржоата започнат да вдигат шум за семейството и образованието, за тази толкова свята между тях връзка между родител и дете, от това още повече ми се повдига" (Карл Маркс, "Комунистически манифест").



Странно ли е тогава, че Любен Корнезов като председател на парламента, прави следните пояснителни изказвания по време на дискусиите между депутатите: "Маркс и Енгелс говорят за премахване на буржоазния брак." Корнезов и такива като него, които явно са много наясно с постулатите на Маркс, са именно тези, които внесоха на първо четене поправка в Семейният кодекс, която ще узакони т. нар. "фактическо съжителство". Тази противоконституционна, срамна и никому ненужна недосмислица е може би едно от най-големите посегателства срещу националният интерес на България, който преди всичко е здравото семейство, което е фундамент на истински успешното и свободно общество.



Днес от стените на учреждения, малки и големи, ни гледат ликовете на истинските титани на българският национален идеал - свободно и справедливо общество, в което всеки е достатъчно свободен и защитен да живее достоен живот. Биха ли наредили вносителите на тази поправка собствените си ликове до тези на Ботев и Левски? За република основана на примитивната форма "фактически съжителства" ли умряха тези войводи, които платиха с кръвта си за свободата, която днес май е останала само поетична фикция в умовете на повечето българи, но не и кауза и национален или личен идеал?




Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"






ПРАВДА ли е узаконяването на "фактически съжителства", които практически ни връщат в примитивни форми на обществено устройство. Форми на съжителство, които позволяват кръвосмешение, полигамия и по-натам и хомосексуални "бракове"? Не бяха ли такива примитивни форми на "съжителство" характерни за общества като Османската империя, основана на Исляма? Не претендират ли над 90% от българите да са християни (православни, католици и протестанти взети заедно)? Кой и защо е решен да се опит един а да извърши подмяната на ценности, съхранили този народ за векове, ОСНОВНАТА от които е семейството и брака между мъж и една жена?



Предателството спрямо брачната институция и семейството не е ли най-върховно национално предателство, преди дори предателството на националният суверенитет? Кому са нужни силни граници, войска и национален "просперитет", тогава, когато обществената тъкан се разпада под бремето на хедонистичната аморалност, от която произлизат и насилието и престъпността на всяко ниво?



Архаични звучали на някои депутати, като Огнян Герджиков, идеите за брак. Ще има ли той достойнството да сложи своя портрет до този на Левски и Ботев с аргумента, че ни предлага по-добра визия за бъдещето на България?



С думите на Хенирк Сенкеевич: QUO VADIS, Българио?



Чия визия за бъдещото развитие на този народ ще приемем?



На хедонистите, които визират България като някакво "модерно" (разбирай неограничавано от "старовременнни морали")общество, в което:
 


• на всеки ъгъл има казина - инкубатори на неморалност и разоряващи хора всеки ден

• проститутки по улицата, които развяват с "достойнство" трудови книжки издадени им от същите институции, които плащат заплата и на учителите на децата в държавните училища

• хомосексуалисти, които са готови да те осъдят ако кажеш на децата си, че да си гей не е нормално

• многодетни семейства от многоженци, които имат по една законна съпруга, няколко "фактически" любовници и цял куп деца, които зависят на държавна (разбирай от твоите данъци) издръжка, понеже един "фактически" баща няма да има как да издържа всички тези деца.



Или всички ще се стремим към изграждането на общество, което се стреми към идеали, към които са се стремили нашите майки, бащи и деди. Идеали, които са мотивирали хора като Ботев, Левски и всички други наши герои да дадат живота си за едно общество, основано на ПРАВДА И СВОБОДА?

Общество, в което:



• отговорни и пълноценни мъже и жени влизат с достойнство в привилегията и предизвикателството на брачната институция


• семейства, които реално, освен постигането на собствените си мечти, отглеждат пълноценни деца, които един ден ще са бъдещите пълноценни хора, които съставляват нацията


• семейства, които освен достойнството, което имат от личният си живот, могат да разчитат и на държава, която зачита и насърчава хората като съпрузи, родители и деца, с всички техни права и задължения

Но толкова много хора са преживели провал в своя брак и семейство, ще каже някой!



Нека помислим - това достатъчно добра причина ли е да отнемем този идеал от едно цяло поколение и да го подменим с примитивното, обидно и нелегитимно "фактическо съжителство"? Сама по себе си Конституцията също обрисува по-скоро идеала на едно общество, а не непременно неговата реализирана същност. Това не е лицемерие. Такова е естеството на един идеал - бил той национален или личен. Защо да го отнемем и да принизим себе си до практиката на изключенията?



Конституцията и законите произтичащи от нея, осъждат криминалните деяния, които застрашават цялостта и сигурността на гражданите. Но някои хора вършат такива криминални деяния така или иначе. Трябва ли да отнемем на обществото идеала, към който всички ние се стремим, като общество, само понеже има хора, които са избрали да са престъпници?



Трябва ли само поради провалите на някои хора в сферата на брака да дадем на скрап самият идеал за брак и семейство? Не би ли било по-добре държавата да подкрепи брака и семейството като институция на едно държавническо и законодателно ниво, така, че ние като нация да имаме увереност в това, че сме заложили на именно този идеал и модел, а не на езически, полигамни и други низсши форми на семейно и оттам и обществено устройство?



Не е ли по-добре, вместо да изхвърляме "бебето заедно с мръсната вода", да дадем шанс на самото общество чрез неговите вътрешни механизми - образователна, консултативна и социална дейност да помогне на брачните и семейните в тяхното търсене към един по-добър живот? 

Време е да се чуе гласът на истинските родолюбци и патриоти. Не само на тези, които с еднакво лицемерие палят свещи в храма и после окачват портретите на нашите национални герои, само за да подменят самите техни идеали в името на ползи, които им обещава едно или друго лоби.



Време е нашата интуитивна, исторически обусловена консервативност да стане осъзната, добре артикулирана и отстоявана такава.

Време е да направим нашият избор за това какво общество искаме да оставим на нашите деца!


Произведението Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция. създадено от www.politicalmavericks.com ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба:www.politicalmavericks.com.
За разрешения извън обсега на този договор, проверете на http://www.politicalmavericks.com/contact/contact.php.

Чешките представители в ЕС: "Трябва да има свобода на дебата в Европа!"

Протестите са само началото

Дали протестите на недоволство са обречени? Може би. Не понеже има нещо нередно с протеста като протест...и на мен би ми се искало с един протест да се реши проблема и да се освободим колективно от тиранията на тройната мафиозация.

Видно е, че няма лидерство в нацията, което да преобразува народната енергия в конкретни полици, които да преборят арогантната мафия обсебила властта.

КЛИН МОЖЕ ЛИ КЛИН ДА ИЗБИЕ?

За жалост партиите в България, поради това, че са толкова неразривно свързани със и обременени от корумпираната и престъпна комунистическа номенклатура в миналото, дискредитираха самата идея за партиите.

Сега всички говорят за граждански инициативи и т.н. Това добре, но ИНСТРУМЕНТА, който може реално да промени неща по законен начин в една демокрация е ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО. Важно е да схванем простичката идея, че хората на площада не могат всички да влязат в Парламента и да напишат по-добри закони. Рано или късно ще трябва да изберем достойни и нормални хора, които да са способни да направят това, което би трябвало да се прави в парламента.

Харесва ли ни или не - политиците, които влизат в парламента са два вида - популисти и непопулисти. И понеже това е трудно да се докаже ако човек не е управлявал, истинската природа на политиците обикновенно излиза наяве СЛЕД като са влезли в парламента.

Популистите са там само за властта. Те не разбират нито какви са приниципите на които трябва да е основано едно свободно общество, нито как да управляват. Те просто искат да са на власт и да служат на себе си. Те са невежи както относно принципи, така и относно уменията да прилагат приницпи. Те са болни умове, непоправими интриганти, заклети врагове на свободата. Те говорят общи приказки за неща, които не разбират. Най-често псевдоинтелектуалци, те разчитат на масовата политическа неинформираност на нашето доскоро затворено комунистическо общество, отгледано с "България, дела и документи" и държавните БНТ и БНР. Масите усещат нещата интуитивно, но обикновенно това не е достатъчно и хората се усещат твърде късно.

Принципните политици са рядкост. Това са хора, които реално разбират принципите, миналото и настоящето и имат морал и умения да управляват така, че да придвижат нацията напред. За съжаление много от принципните политици, освен, че са рядкост, са и достатъчно културни и имат морални задръжки (скрупули), които им пречат да влязат в мръсните игри на платени публикации, изнудвания и т.н. Това усложнява уравнението още повече...

Медиите са дискредирани. Институциите също, вкл. съда.

Остава едно нещо: МАСИТЕ!

Принципните политици, които реално имат потенциала да станат истински "държавници", ако бъдат подкрепени от огромно количество хора, могат да натиснат лоста на общестеният механизъм за промяна. За жалост често масите са импулсивни, безотговорни и нелогични. Учители, млекари или земедлци - те виждат света не през призмата на принципи, а през призмата на техния тесен интерес. Това обрича много от тях винаги да бъдат лесни за манипулация.

НЯКОЙ трябва да просвети обществото именно в принципните, фунадментални истини на които се гради свободата. НЯКОЙ трябва да види картината на едно свободно и справедливо общество. НЯКОЙ трябва да комуникира тази картина с масите хора, за да може всички да се съгласят, че ТОВА Е, което искаме И МОЖЕМ да го постигнем - ако всеки свърши своята част.

Кога ще дойде този ден? Кои ще са тези лидери?

За съжаление чувството за самосъхранение, което мнозина кръщават с грешното име "мъдрост", надделява с всеки ден. Това е на което разчитат лицата Първанов, Станишев и Доган. Те залагат на "здравия разум" на българина (разбирай "страх за оцеляване"). Те знаят, че всеки ден работи за тях. Те не искат да приемат, че дните им са преброени.

Всичко, което е нужно е НЯКОЙ, заедно с още НЯКОЙ - хората, които разбират какво трябва да се направи, ДА ЗАСТАНАТ НАЧЕЛО на енергията на протестиращите, ДА ОБЛЕКАТ В ДУМИ въжделенията на народа и да НАСТОЯВАТ назначаването на служебно правителство, което да организира избори.

На които избори народа трябва да отброи на настоящите корумпета краят на техните дни - 10,9,8,7......!

ПРЕДАТЕЛ!

Лицето Георги Първанов, същото онова лице, което излъга целият български народ, че не е бил доносник в комунистическата ДС, се доказа за пореден път като национален предател.

Освен оставката на Станишев, всички българи трябва незабавно да поискат оставката на президент Позор, който зашлеви поредната плесница в лицето на гражданското общество.

Според Първанов:

1) България “спешно” се нуждае от “нова концепция и стратегия за национална сигурност”, която той сам щял да предложи на обществото.

С това свое изказване Първанов демонстрира пълно пренебрежение към факта, че България е част от НАТО и от ЕС. За каква точно “национална сигурност” говори Първанов? С този термин с злоупотребява още от времето на комунизма преди 89та. Явно нео-комунистите като Първанов продължават да злоупотребяват и манипулират населението с техните несвързани говореници за “национална сигурност”.

Обществото трябва да потърси сметка на Първанов за тези негови думи, които дискредитират договореностите на България, които гарантират националната ни сигурност много повече от присъствието на президент Позор в общественият живот.

Национално предателство е да се игнорират изборите, които България вече е направила и алиансите и договореностите, в които сме влезли.

Влизането на България в НАТО и ЕС трябваше да бъде своего рода и един сериозен, ангажиращ поколенията цивилизационен избор, който дългосрочно трябваше да ни изравни със западната цивилизация, а не с изостаналата пост-комунистическа инерция и пан-славистките конструкции на Путин.

С тези свои изказвания лицето Първанов показва истинската си природа, саботира историческият избор, който България вече е направила и работи против националните ни интереси.

Първанов е национален предател, който трябва незабавно да напусне президентския пост, който трябва да е запазен за истински родолюбец, който реално се грижи за националният интерес на България, а не обслужва интересите на Москва.

2) ПОВТОРЕТЕ СЛЕД МЕН: “ТРЯБВА ДА ПУСНЕМ КОЗЛОДУЙ!”. И ПАК, И ПАК, И ПАК!

Националната сигурност според Първанов явно се заключава в пускането на опасните съветски реактори в Козлодуй. Професионалният червен демагог явно е решил да играе “добър” президент и да представи ЕС като “лошият чичо”, който от злорадство някакво си настоява Козлодуй да стои запечатан.

Лицето Станишев разбира се припява втори глас в същата задружна песен Козлодуйска, сякаш ако повече от тях започнат да повтарят една и съща мантра, тя ще вземе като по силата на вуду да промени мнението на хората от ЕС.

Народа бива безсрамно лъган, за това, че вървели някакви си разговори с ЕС. Да, обаче говорителя на комисаря по енергетика в Европейската комисия Феран Тараделас не мисли така.

3) АСПЕКТИ, АСПЕКТИ!

Президентът Георги Първанов обяви, че България спешно се нуждае от нова концепция и стратегия за националната сигурност и той няма да чака правителството, а в най-скоро време ще я предложи на обществото. Тя ще акцентира върху енергетиката, рестартирането на затворените блокове на АЕЦ „Козлодуй” и върху не военни аспекти на гражданската и социалната сигурност.

Тук вече можем само да гадаем за какви висши аспекти говори бившият агент. Магически фрази като тези, повторени с тържествен живковистки патос може и да изпълват сърцата на червените бабички. За всички останали това са само дрънканици, които Гоце дори да не се опитва да ни пробутва.

Невоенните аспекти на гражданската и социалната сигурност вероятно са аспекти, които не са удобни на компанията корумпирани личности, които в момента демагогстват най-безсрамно на народна сметка.

Аспекти като мирни протести, на които трябва да ти прегледат портмонето и чантата, блогъри, които биват пребити и други такива аспекти а защо не и секти.

4) ПРЕЗИДЕНТ ПОЗОР СЕ ПОДИГРАВА С НАШИТЕ ЗАПАДНИ СЪЮЗНИЦИ

„Не вярвам в търговските измерения на конфликта Русия – Украйна. Той изразява амбициите за сблъсък на стратегически интереси.

За Първанов националната сигурност не е достатъчно гарантирана от присъединяването ни към най-мощният военен алианс и една от най-силните икономически и политически организации в света. Не само това, но той сравнява западните ни съюзници с корумпираната, назадничава и почти диктаториална Русия и нейното поведение спрямо Украина.

"...България остро възразява срещу това да е заложник на каквато и да е политика между Киев и Москва, между Вашингтон и Брюксел”

За каква политика, в която България е заложник между Вашингтон и Брюксел бълнува този човек?

Явно обаче, Първанов прибягва към добре изпитаните методи на диктаторите, които тогава когато изпуснат положението в страната, се опитат да настроят народа си срещу някакви външни имагинерни врагове. Вашингтон - как звучи само! Направо ме побиват тръпки от студената война! България срещу Вашингтон - това звучи гордо, а?

5) СЛАВА, ПАРТИО СЛАВА!

“Извинявайте, ние нямаме една нова гайка, завита във времето след Тодор Живков”

Дори да беше само за това негово изказване, Първанов трябва да подаде оставка и то незабавно! Единственото, което не добавя след този свой бисер, е нещо от сорта “Слава партио, слава!”

Колективистите много обичат да говорят за “направено”. Нищо не било направено? Какво “нещо” има предвид Гоце? А кой да го направи? Не е ли била НЕГОВОТО ЧЕРВЕНО БСП, наследница на терористичната, национално предателска комунистическа партия на власт през повечето време в годините след 1989 година?

И нищо, ама НИЩО не е направено в България след Живков! Невероятно!

Преди две години една шепа достойни граждани излязоха пред президентството и настоя президент Позор да си замине. Тогава хората минаваха наоколо с колите си и ни гледаха, сякаш сме някакви пришълци от Марс.

Имам едно послание към тях: “Ние ви казахме!”

Казахме го отново и отново. Предупреждаваме вече от няколко години насам, че Първанов, Станшев и компания са истински позор за българския народ. През изминалата седмица 4,000 души излязоха на площата и потвърдиха тази наша позиция. Вече не само десетина души сочат голят цар, голият комсомолски секретар, голият бивш агент и голият ефенди. Новите им дрехи се оказаха прозрачни за всички. Надявам се.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За съжаление след три дена на насилие, кръв и демагогия, все още няма нито един изявен демократично мислещ лидер или група от лидери, на които да им устиска да се изправят и да оглавят протестите. Познати политически фигуранти от миналото сигурно си точат зъбите в сумрака и пресмятат кога да се включат, така че да могат с най-малко неудобство да спечелят най-много дивиденти.

Лидерите, които са способни да поведат масите явно ги няма. Нямаме смели сърца, само пресмятащи глави.

Липсват морални, способни, смели и обществено ангажирани лидери, които да оглавят народното недоволство и да изметат престъпниците от парламента.

Ако такива лидери на направят смели крачки сега и веднага, стратегията на Първанов и компания пак ще успее, хората ще се върнат по домовете си и тласъкът ще бъде изпуснат. Възможно е мазните усмивки на лицата Станишев, Доган и Първанов да се дължат именно понеже те залагат на овчедушието и страха.

Моля ви, нека им покажем, че има все пак някаква причина да има лъв като символ на националният ни дух в герба на тази нация!

Докога пропалестинска пропаганда по българските медии?

от Елена Дянкова

Водеща международна новина през последните дни на 2008 година и първите от новата 2009 остава отразяването на събитията в района на ивицата Газа.

Две са причините да пожелая да коментирам тези събития:

1. По Българските телевизионни канали събитията в ивицата Газа бяха и се отразяват най-общо като «агресия от страна на Израел» над мирното палестинско население в Газа с непрекъснато увеличаващ се брой на жертвите. Заглавия като: «300 израелски удара срещу ивицата Газа», «Ад в ивицата Газа», «Палестински деца – първи жертви на сухопътната операция на Израел в Газа» и др. предизвикват зрители и читатели да мисли за Израел като причинителя на злото в района и за палестинското население като жертва. Така призивите за примирие и спиране на военните действия се насочват в повечето случаи като изискване към Израел.

2. Аз като християнка се почувствах до известна степен засрамена след протеста на около 500 палестинци в София срещу действията на Израел в ивицата Газа на 30 декември 2008, някои от които заявиха: «Мир искаме за Палестина. Мир искаме за мюсюлманите, мир искаме! Спрете войната!». В кадрите, отразяващи събитието по БНТ, се виждаха и доста българи, участващи в протеста. Запитах се – правя ли разлика аз с отношението си и действията си като християнка, моля ли се за мира на Ерусалим, как да подкрепя хората на Израел?

ФАКТИТЕ, ПРИЧИНИТЕ И МЕДИИТЕ:

- Ние така и не чухме от българските медии за решението на Върховния съд на Израел на 16 декември 2008 г. 224-ма палестинци да бъдат освободени от израелските затвори в името на съживяването на замразения мирен процес в Близкия изток. (Дойче веле, 16 дек. 2008), като никой от освободените затворници не е бил зад решетките заради прояви на насилие срещу Израел. "Освобождаването на затворниците, което се извършва в празничните дни, е насочено към укрепването на мирния процес, както и към помирението между израелци и палестинци." е заявил говорителят на израелското правителство Марк Регев като е добавил, че с освобождаването на задържаните се цели не на последно място оказването на подкрепа на палестинския президент Махмуд Абас. (На територията на Палестина съществуват две палестински фракции Фатах и ХАМАС, които след военен сблъсък в началото на 2008, си разделиха управлението на автономната област.)

- Какво е ХАМАС? Ха̀ракат ал-Мука̀ууама ал-Исламия на арабски означава «Ислямско движение за съпротива». ХАМАС е палестинска ислямистка военна и политическа организация, чиято основна цел е унищожаването на Израел и създаването на ислямска държава в Палестина.

ХАМАС е смятана за терористична организация от много държави, включително САЩ и Израел, а напоследък и от ЕС. ХАМАС е известна със своята тактиката за самоубийствени атентати срещу Израел, като те най-вече са насочени към обикновените граждани в оживените градски райони. С атаките си над Израел ХАМАС цели да бъде преустановена окупацията на Западния бряг и на ивицата Газа, както и да унищожи Израел (на който ХАМАС гледа като на отнета от палестинците земя).

- На 19 декември 2008 ислямистката групировка ХАМАС обяви край на шестмесечното примириe с Израел в ивицата Газа, започнало на 19 юни 2008 и постигнато с посредничеството на Египет. ХАМАС обвини Израел, че не «уважавал» примирието и заяви, че ще отговори на всяка атака срещу блокираната палестинска област (Медиапул). Скоро след съобщението за края на примирието, палестинските екстремисти изстреляха две ракети в южната част на ивицата Газа по израелска територия. А в същото време ХАМАС предупреди, че "всякакви атаки срещу Ивицата Газа и всяко ново престъпление ще доведе до мащабна конфронтация и ще отговорим много свирепо на тях“.

- В отговор на тези ракетни нападения, идващи от ивицата Газа, на 27 декември 2008 Израел започна въздушни удари над обекти на ХАМАС. Първите израелски бойни самолети бомбардираха контролираното от ХАМАС министерство на вътрешните работи в град Газа. Друг бект на атаки бе Ислямският университет в Газа, който е важен културен символ за ислямисткото движение ХАМАС. «Ние не можем да сключим примирие с ХАМАС, това е все едно да сключим примирие с «Ал Кайда», заяви израелският министър на отбраната Ехуд Барак в интервю за американския ТВ канал «Фокс нюз».

- Президентът на палестинската автономия Махмуд Аббас обвини ХАМАС за израелските удари върху ивицата Газа (Bulgarian Post). Махмуд Аббас е водач на умерената палестинска партия Фатах, а двете палестински фракции Фатах и Хамас стигнаха до военен сблъсък в началото на 2008, след който се разделиха управлението на автономната област. Според Махмуд Аббас ХАМАС не е трябвало да прекратява едностранно шестмесечното примирие с Израел. По думите му това е щяло да предотврати смъртта на над 300 души.

- Сред призивите на редица държавни лидери към Израел да спре военните нападения над палестинските територии, се откроява изявлението на президента Джордж Буш от 3 януари 2009, който пред Асошейтед Прес заяви, че решаването на конфликта между Израел и Палестинската автономия е невъзможно, ако не се предотврати доставката на оръжие за теористичните групировки в Газа.

В своето седмично радиообръщение към нацията в събота президентът на САЩ Джордж Буш заяви, че "едностранно примирие, което да доведе до ракетни атаки по Израел, е неприемливо". В обръщението си президентът не разкритикува действията на Израел и нарече военната му операция в ивицата Газа "отговор на нападението над израелски граждани". "Избухването на насилието в Близкия изток беше провокирано от ХАМАС - палестинската терористична групировка, поддържана от Иран и Сирия", заяви Буш. "Преди 18 месеца ХАМАС взе властта в Газа, като извърши преврат и до този момент е внесла хиляди единици оръжие, ракети и пускови установки. Египет посредничи за постигането на споразумението между ХАМАС и Израел, което ХАМАС постоянно нарушаваше, обстрелвайки Израел с ракети", добави американският президент.

Освен това Буш нарече ракетните обстрели на Израел от страна на палестинското движение, "които се извършват с цел умишленото убийство на невинни израелци" тероризъм, "с който се бори законният лидер на палестинския народ Махмуд Аббас". (news.bg)

- Съветът за сигурност на ООН призова за незабавно прекратяване на всички военни действия в Ивицата Газа. Призивът е отправен в декларация, приета след извънредно заседание на съвета, състояло се късно в събота в Ню Йорк, на което беше обсъдена кризата в Ивицата Газа.

Зад текста застават всички 15 членове на Съвета. В документа се казва, че те призовават към незабавен край на насилието и приканват всички страни в конфликта да спрат веднага всички военни действия. В документа не се споменава нито Израел, нито палестинското движение ХАМАС.

- Лидерът на ХАМАС Халед Мешаал, който живее в изгнание в Дамаск, призова палестинците да започнат трета интифада срещу Израел (Ройтерс). Призивът беше отправен в интервю по телевизия "Ал Джазира". Той получи и подкрепата на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей, който призова всеки един мюсюлманин да защитава хората на Газа, които са “мъченици”.

- Главният редактор Tariq Alhomayed на един от най-влиятелните арабски вестници А-Шарк Ал-Уасат се спира на предположението дали в случая не става въпрос за съвместна акция на ХАМАС и Иран, която да подкопае преговорите между Сирия и Израел, които бяха прекратени след началото на военните действия. Според него престъпленията на Израел не бива да заслепяват арабите за нещата, които ХАМАС върши в палестинските територии и за пречките, които ХАМАС поставя пред постигането на евентуален мир.

- За повече информираност горещо препоръчвам материалите: In Gaza Conflict, Context is Key и Rev. Samuel Kobia issues a Christian "fatwa" в www.gohbn.com


* Интифада - вълна от насилие и терористични акции. Обикновено палестинците смятат интифадата за националноосвободителна война срещу окупаторите, а израелците я разглеждат като терористична акция.

Лош капитализъм такъв! Да живее социализма!

Агентите на социалистическия интернационал, инфилтрирани на всяко ниво, продължават да експлоатират финансовата криза и да обвиняват, че за това е виновен "капитализма". Чудно как същите "експерти", автори на биографии за другарите Путин, Медведев и Горбачов (откога и апаратчик като Медведев стана предмет на биографии), не се обадиха през годините, когато целия СССР беше буквално банкрутирал или не анализират днешна Куба, чиято GDP e едва 5% от това, което е било по времето когато идва Кастро на власт. Могат да се дадат и много други примери.

Чудно защо и не споменават какво е дало подем например на икономиката на Китай или Индия - затягането на централното планово стопанство, или прилагането на капиталистически икономически механизми.

Ето го и интервюто на поредния "експерт": http://economics.bg/interviews_analyses.php?new_Id=18251&wri_Id=66


Не му се сърдете, човека е на щат при Володя Путин, както друго да говори освен посланието "Лош капитализъм такъв! Да живее социализма!"