Пражка декларация за европейската съвест и комунизма*

Приятели и съмишленици:

произхождам от презумцията, че повечето от вас, които ще прочетете това, сте хора, които ненавиждат тиранията, комунизма, фашизма и всички техни родни съвременни производни. Не са ли именно те, които осуетяват прогреса на българския народ, намерили като свой естествен съюзник невежеството и незаинтересованоста на голяма част от българския народ?

Миналата година имах привилегията да се присъединя към протестиращите срещу агента Гоце Първанов само за една вечер на Дондуков №2. Не можех да повярвам обаче на очите си като гледах минаващите покрай нас коли и гледащите ни с недоумение или открит неприязън хора. Какво, нямат ли си по-добра работа тези хора, като че ли можеше да се прочете в очите им.

Близо година след публично избилия скандал Гоце, колите покрай Дондуков №2 продължават да се редят всеки ден. Живота тече, с него текат и процесите на разложение в т. нар. политическа "класа" в България. Българското общество все още не може да бъде определено като свободно и справедливо в смисъл на това понятие, според както ни го представя класическата идея за либерална демокрация.

Опитаха се да ни убедят, че едва ли не никой не го интересувало досието на Гоце (от което, както стана ясно, липсвали брой страници), или всички други досиета включая (от които също липсвали много страници).

Други пък се опитват да ни убедят, че всичко било икономика, че видите ли онази работа с комунизма била минало и нямало смисъл да се ровим в миналото. Днес видите ли, всичко било бизнес и кому са нужни някакви си там философски и идеологически препирания и "словоблудства".

Вярно, всяка идеология залага на някаква икономическа формула. Комунизмът доказа, че неговата такава беше дефектна и несъстоятелна. Фашизмът, който по икономическите си клаузи основаващи се на национализация, преследване на богатите и подтискане на частната собственост и свобода, по нищо не се различава от комунизма.

Но какво, приятели? Идеите нямат вече значение? Философиите, мирогледа и идеологиите, които са послужили като основа на репресивите системи на комунизма и фашизма са вече безинтересни? За някои може би да. Но ако истината за идеите, принципите и моралните последствия от тоталитарните режими станат безинтересни, а интереса към последствията от тях бъде осъден като архаичен и нездрав, тогава горко на такъв народ!

Мисля си за онези щастливи (или нещастни) млади хора, които са се раждали в години като например 1989. Те олицетворяват ли новото историческо начало, което би трябвало уж да получихме на 10 ноември 1989? Мисля, че всички знаем отговора. Много от тези млади хора днес страдат от дълбока криза в своята идентичност. Те нямат самочувствието, че са се родили и живеят в едно свободно и справедливо общество и народ, който има достойнство основано на нещо повече от героично минало. Те търсят да намерят опората на някакъв морален фундамент в едно общество, което все още не е убедено, че пътя към личният успех е честност и трудолюбие в условията на гарантирани права и свободи, както на вярата, така и на частната собственост и инициатива. Общество, в което се купуват гласове, места в парламента и шофьорски книжки. Общество, в което на семейството, което е в криза, вместо да му се окаже помощ, му се натрапват идеите на европейският морален либерализъм за "фактически брак" и за това, че хомосексуалноста е едва ли не новата формула за "семейно щастие".

И точно когато бях започнал да се съмнявам дали не сме останали твърде малко, ама наистина много малко свободомислещите хора, които са запазили своята осезателност към моралният поляритет на нашата история, дойде призивът от Прага. Апел за това да не забравяме фактите на историята. Да не забравяме колко реални са морални категории като съвест, достойнство и справедливост. Да помислим за това какво научават младите хора от учебниците по история в една образователна система доминирана от кадри, които самата тя е произвела.

Ще се намери ли някой в България да чуе призива от Прага? Или ще насилим индивидуалната си и колективната си съвест да забрави миналото, с което ще се произнесем присъдата на нашето падение точно както казва този исторически документ.

Георги П. Бакалов
www.politicalmavericks.com


Пражка декларация за европейската съвест и комунизма*
публикувана първоначално в Дневник на 2 юли, 2008 г.


Загрижени за достойното и демократичното бъдеще на нашия европейски дом, като имаме предвид

- че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще

- че Европа ще се обедини едва когато обедини отново своята история, когато признае като общи последствията от комунизма и нацизма и предизвика откровен и задълбочен дебат за престъпленията на всички тоталитарни режими през миналия век

- че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца

- че осмислянето на престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическите режими на континента, трябва да породи същите чувства у всички европейци, каквито пораждат престъпленията на нацистките режими

- че престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална, политическа, а и историческа гледна точка

- че все още много от извършителите на престъпления в името на комунизма не са изправени пред съд и техните жертви не са обезщетени

- че окончателното помиряване на всички европейци не е възможно без концентриран и задълбочен опит да се установи истината и да се възвърне паметта

- че комунистическото минало на Европа трябва да бъде тема, старателно дискутирана както от академичната общност, така и от широката общественост, а бъдещите поколения трябва да разполагат с лесен достъп до информация за комунизма

- и че милионите жертви на комунизма и техните семейства - убедени сме - имат правото да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати

Ние, участниците в Пражката конференция "Европейската съвест и комунизмът", призоваваме към:

- постигане на общоевропейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими - всеки от тях оценяван и съден по собствените му ужасни "заслуги", са разрушителни в своята политика на системно прилагане на терор, потъпкване на всички граждански и човешки свободи и като неразделна част от идеологиите им - изтребване и депортиране на общностни групи; и като такива те трябва да бъдат смятани за най-голямото зло, поразило ХХ в.

- признание, че много престъпления, извършени в името на комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, служейки за предупреждение за бъдещите поколения, по същия начин, по който нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския трибунал

- формулиране на общ подход към престъпленията на тоталитарните режими, сред които и на комунистическите режими, и създаване на ясна представа навред в Европа за комунистическите престъпления, за да се изгради недвусмислено общо отношение към престъпленията на комунистическите режими

- приемане на закони, които ще позволят на съдилищата да съдят и осъждат извършителите на комунистически престъпления

- поемане на паневропейска отговорност за престъпленията, извършени от комунизма

- обявяване на 23 август - деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, познато като пакта Молотов - Рибентроп, за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими така, както Европа отбелязва 27 януари като ден в памет на жертвите на холокоста

- учредяване в европейските държави, в които на власт са били тоталитарни комунистически режими, на комисии, състоящи се от независими експерти, със задачата да събират и оценяват информация за нарушаването на човешките права по време на тоталитарното комунистическо управление на национално ниво, осъществявайки тясно сътрудничество с експертна комисия на Съвета на Европа

- приемане на ясна международна законодателна рамка, гарантираща свободен и неограничен достъп до архивите, съдържащи информация за престъпленията на комунизма

- преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления.

Ние, участниците в Пражката конференция "Европейската съвест и комунизмът", се обръщаме към всички хора в Европа, към всички европейски институции, включително националните правителства, парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и други важни международни органи и ги призоваваме да подкрепят идеите и призивите, представени в тази декларация, и да ги осъществят с практически стъпки и политики.

*Документът е подписан от участниците в проведената в Прага на 2 и 3 юни конференция, сред които са бившият чешки президент Вацлав Хавел, бившият федерален пълномощник за архивите на ЩАЗИ в Германия Йоахим Гаук, председателят на фондацията за мемориала на жертвите на комунизма в САЩ Лий Едуардс, представители на Европейския парламент, Съвета на Европа и на страни от бившия комунистически лагер. Сред подписалите я няма български представител. Декларацията може да бъде подкрепена от всеки чрез електронно писмо с името на подписалия, както и на държавата, на адрес: andrysoval@senat.cz

Можете да свалите оригиналният документ тук.

Посетете и Мемориалната фондация за жертвите на комунизма.